Различни български преводи на Библията, като например „Синодално издание“, използват думата „ад“ (или нейния синоним „преизподня“) в някои стихове. (Псалм 16:10 [15:10, „Синодално издание“]; Деяния 2:27) Както показва илюстрацията към тази статия, много хора вярват, че адът е място на вечен огън, където се наказват злите. Но това ли учи Библията?

В тази статия

•  Дали адът е място на вечни мъки?

•  Притчата за богаташа и Лазар потвърждава ли, че има ад?

•  Дали адът означава страдание поради отделеност от Бога?

•  Върнал ли се е някой от ада?

•  Библейски стихове за ада, или гроба

•  Библейски термини на оригиналните езици

•  Историята на учението за огнения ад

 Не. Оригиналните думи, превеждани като „ад“ в някои Библии (на еврейски „шео̀л“; на гръцки „ха̀дес“), се отнасят основно за общия „гроб“ на човечеството, тоест символичното място, където се намират мъртвите. Библията показва, че хората, които са в „гроба“, са престанали да съществуват.

•   Мъртвите не са в съзнание и затова не изпитват болка. „Няма нито работа, нито замисъл, нито познание, нито мъдрост в гроба.“ (Еклисиаст 9:10) Адът не е място, където се чуват виковете и стоновете на хора, които страдат. Вместо това Библията казва: „Нека бъдат посрамени неправедните, нека замлъкнат в гроба [ада]!“ (Псалм 31:17 [30:18, „Синодално издание“]; 115:17)

•   Като наказание за греха Бог е определил смъртта, а не мъчения в огнен ад. Бог казал на първия човек Адам, че наказанието за нарушаване на Божия закон ще бъде смърт. (Битие 2:17) Той не споменал нищо за вечни мъки в някакъв ад. По-късно, когато Адам съгрешил, Бог му казал какво ще е наказанието му: „[Ти] си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Той щял да престане да съществува. Ако Бог изпращал Адам в огнен ад, несъмнено щял да го спомене. Наказанието за нарушаването на Божиите закони не се е променило. Дълго време след Адамовия грях Бог вдъхновил един библейски писател да запише: „Заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23) Няма нужда от допълнително наказание, „защото който е умрял, е оправдан за греха си“. (Римляни 6:7)

•   Идеята за вечни мъчения е отвратителна за Бога. (Йеремия 32:35) Такава идея противоречи на учението на Библията, че „Бог е любов“. (1 Йоан 4:8) Той иска да му се покланяме, защото го обичаме, а не защото се страхуваме от вечни мъчения. (Матей 22:36-38)

•   Добри хора също са отишли в ада. Преводите на Библията, които използват думата „ад“, посочват, че верни хора като Яков и Йов очаквали да отидат в ада. (Битие 37:35; Йов 14:13) Дори за Исус Христос се казва, че бил в ада между смъртта и възкресението си. (Деяния 2:31, 32) Очевидно, когато в тези преводи се говори за ад, се има предвид просто гроба. a

 Тази притча била разказана от Исус и записана в Лука 16:19-31. Притчите са кратки разкази, които съдържат поуки и духовни истини. Притчата за богаташа и Лазар не е действителна история. (Матей 13:34) За да научиш повече за нея, виж статията „Кои били богаташът и Лазар?“.

 Не. Доктрината, че когато умрат, злите хора са в съзнание и страдат, понеже разбират, че са отделени от Бога, противоречи на Библията. Тя съвсем ясно учи, че мъртвите не съзнават нищо. (Псалм 146:3, 4; Еклисиаст 9:5)

 Да. Библията съдържа подробни разкази за девет души, които отишли в гроба (преведен с „ад“ в някои Библии) и били възкресени, тоест върнати към живот. b Ако те съзнавали, че се намират в ада, сигурно после щели да говорят за това, което са преживели. Но никой от тях не казал, че е бил измъчван или че изобщо е преживял нещо. Защо? Защото, както учи Библията, те били в безсъзнание, сякаш в дълбок „сън“. (Йоан 11:11-14; 1 Коринтяни 15:3-6)