В Библията думата „духовност“ означава дълбоко желание да имаш одобрението на Бога и да придобиеш неговия начин на мислене. Духовният човек се стреми да живее според Божиите ценности и да следва ръководството на светия дух на Бога. a (Римляни 8:5; Ефесяни 5:1)

 Библията често обяснява духовността, използвайки контрасти. Например за разлика от духовния човек, „плътският човек не приема нещата, които са от Божия дух“, или Божиите учения. (1 Коринтяни 2:14-16) Той е склонен към „завист и разпри“, а не към щедрост и мир. (1 Коринтяни 3:1-3) Онези, които с речта си клеветят и разделят близки приятели, са наречени „плътски, лишени от духовност“. (Юда 19; Притчи 16:28) b

В тази статия

•  Откъде идва духовността?

•  Защо е важна духовността?

•  Как мога да стана духовен човек?

•  Трябва ли да принадлежа към някоя религия, за да съм духовен човек?

•  Погрешни схващания за духовността

•  Библейски стихове за духовността

 Ние имаме способността да станем духовни хора, защото сме създадени по Божия образ. (Битие 1:27) Не е изненадващо тогава, че повечето хора ценят нематериалните неща и искат да знаят повече за тях.

 Имаме вродена способност да проявяваме качествата на Йехова c Бог като мир, милост и безпристрастност. (Яков 3:17) Освен това Бог засилва духовността на онези, които се стараят да спазват заповедите му. (Деяния 5:32)

 Духовността носи „живот и мир“. (Римляни 8:6) Това са безценни дарове от Бога.

•   Живот: Бог обещава да даде на духовните хора вечен живот. (Йоан 17:3; Галатяни 6:8)

•   Мир: Това е мир с Бога. Хората, които мислят единствено за физическите си нужди, са врагове на Бога. (Римляни 8:7) Бог обаче възнаграждава тези, които се стремят да станат духовни хора, с „мира от Бога, който превъзхожда всяка мисъл“. (Филипяни 4:6, 7) Благодарение на този вътрешен мир те са щастливи. (Матей 5:3)

•   Научи Божиите заповеди и ги спазвай. За тази цел може да четеш Библията, която съдържа Божиите мисли, записани от мъже, които били „водени от светия дух“. (2 Петър 1:21) Наученото ще ти помогне да се покланяш на Бога „с дух и истина“, тоест да му се покланяш, воден от светия дух и по начина, по който той иска. (Йоан 4:24)

•   Моли се за Божията помощ. (Лука 11:13) Бог ще ти помогне да проявяваш качествата, които притежава един духовен човек. (Галатяни 5:22, 23) Така ще имаш и нужната мъдрост да се справяш с трудностите в живота. (Яков 1:5)

•  Общувай с духовни хора. Те ще те насърчават да развиваш духовността си. (Римляни 1:11, 12) И обратното, приятелството с хора, чието мислене е в противоречие с Божието, може да подкопае духовността ти. (Яков 4:4)

 Да си част от някоя религия, само по себе си не те прави духовен човек. В Библията пише: „Ако някой смята, че се покланя на Бога по правилен начин, и въпреки това не обуздава езика си, но заблуждава сърцето си, то поклонението на този човек е напразно.“ (Яков 1:26)

 Все пак Библията показва, че духовните хора се покланят на Бога по начин, който той одобрява. Те признават, че има само „един дух“ — Божия свети дух. Този дух ги подбужда да се покланят на Бога като „едно тяло“, организирана група, която пази „единството на духа в обединяващата връзка на мира“. (Ефесяни 4:1-4)

 Погрешно схващане: Във всички живи същества е заложено нещо духовно.

 Факт: Всичко, което Бог е създал, му носи слава. (Псалм 145:10; Римляни 1:20) Но единствено интелигентните му създания притежават духовност. За разлика от тях животните се ръководят от инстинктите си и не могат да развият приятелство с Бога. Действията им са продиктувани главно от физическите им нужди. (2 Петър 2:12) Затова Библията противопоставя духовността с „животинския“, или плътския, начин на мислене и поведение. (Яков 3:15, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.; Юда 19)