Евреи 6:1-20
6 Затова, щом вече сме оставили зад себе си началните+ учения за Христос,+ нека напредваме към зрялост,+ като не полагаме повторно основа,+ състояща се от разкаяние от мъртви дела,+ вяра в Бога,+
2 ученията за покръстванията,+ за полагането на ръце,+ за възкресението на мъртвите+ и за вечния съд.+
3 И ще направим това, ако Бог позволи.+
4 Понеже що се отнася до онези, които веднъж бяха просветени,+ които опитаха от небесния дар,+ които получиха свети дух+
5 и опитаха+ от превъзходното Божие слово и от силите на идващата система*,+
6 а после отпаднаха,+ не е възможно отново да бъдат подтикнати към разкаяние,+ защото те самите повторно приковават на стълб Божия син и го опозоряват пред всички.+
7 Така земята, която поема дъжда, падащ често върху нея, и която после ражда растения, полезни за онези, за които е и обработвана,+ получава благословия от Бога.
8 Но ако роди тръни и бодили, тя е безполезна и я очаква проклятие,+ и накрая бива изгорена.+
9 Но макар че говорим по такъв начин, любими братя, ние сме уверени, че вие вървите по един по–добър път, който води до спасение.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави делата ви и любовта, която проявихте към неговото име,+ като помагахте* на светите личности+ и продължавате да им помагате.
11 Но желаем всеки един от вас да проявява такова усърдие, така че да бъде напълно сигурен+ в надеждата+ си чак до края,+
12 за да не изпадате в леност,+ но да подражавате+ на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.+
13 И когато даде обещанието си на Авраам,+ като не можеше да се закълне в някой по–висш, Бог се закле+ в самия себе си,
14 казвайки: „Непременно ще те благословя и непременно ще направя потомството ти многобройно.“+
15 И така Авраам получи обещанието, след като прояви търпение.+
16 Защото хората се заклеват в някой по–висш от тях+ и клетвата им слага край на всеки спор, тъй като служи като законно потвърждение.+
17 Също така когато Бог реши да покаже по–ясно на наследниците+ на обещанието, че намерението му не се променя,+ прибави към думите си клетва,
18 за да може чрез тези две неизменни неща, в които е невъзможно за Бога да лъже,+ ние, които потърсихме убежище при Бога, да получим голямо насърчение и то да ни помогне да се хванем за дадената ни надежда.+
19 Тази надежда+ е като сигурна и непоколебима котва за душата и тя ни води вътре, зад завесата,+
20 където за нас като наш предшественик влезе Исус,+ който стана първосвещеник завинаги подобно на Мелхиседек.+
