Лука 6:1-49
6 И ето, веднъж в събота* той вървеше през нивите и учениците му късаха житни класове,+ стриваха ги с ръце и ги ядяха.+
2 Тогава някои от фарисеите попитаха: „Защо правите това, което не е позволено+ в събота?“+
3 Но Исус им отговори: „Никога ли не сте чели какво направи Давид,+ когато той и мъжете с него огладняха?+
4 Как влезе в дома на Бога и получи представените хлябове,+ яде от тях и даде и на мъжете с него от хлябовете, които не беше позволено да яде никой друг освен свещениците?“+
5 И после им каза: „Човешкият син е Господар на съботата.“+
6 И в друга събота+ той влезе в синагогата и започна да поучава. А там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.+
7 И книжниците и фарисеите наблюдаваха+ внимателно дали Исус ще лекува в събота, за да намерят начин да го обвинят.+
8 Той обаче знаеше какво си мислят+ и въпреки това каза на човека с изсъхналата ръка: „Стани и ела в средата.“ И той стана и отиде там.+
9 Тогава Исус им каза: „Питам ви дали в събота е позволено да се извърши добро,+ или да се нанесе вреда, да се спаси живот*, или да се погуби?“+
10 И като погледна всички наоколо, каза на човека: „Протегни си ръката!“ И той направи така, и ръката му оздравя.+
11 Но те се изпълниха с безумна ярост и започнаха да говорят помежду си какво да направят на Исус.+
12 В онези дни той се качи на планината да се моли+ и се молеше на Бога през цялата нощ.+
13 И когато се съмна, извика при себе си учениците си и избра измежду тях дванайсет, които нарече апостоли:+
14 Симон, когото той нарече още Петър,+ и брат му Андрей, а също и Яков и Йоан,+ Филип+ и Вартоломей,
15 още Матей и Тома,+ Яков, Алфеевият син, и Симон, който е наричан Пламенния,+
16 а също и Юда, синът на Яков, и Юда Искариот, който стана предател.+
17 И той слезе заедно с тях и се спря на едно равно място, където имаше голяма група негови ученици, а също и голямо множество хора+ от цяла Юдея и Йерусалим, и от крайморската област около Тир и Сидон, които бяха дошли, за да го чуят и да бъдат излекувани от болестите си.+
18 Дори и онези, които бяха измъчвани от нечисти духове, бяха излекувани.
19 И всички хора се опитваха да го докоснат,+ защото от него излизаше сила+ и ги лекуваше.
20 И той вдигна очи към учениците си и започна да говори:+
„Щастливи сте вие, бедните,+ защото е ваше царството на Бога.
21 Щастливи сте вие, които сега гладувате,+ защото ще бъдете нахранени.+
Щастливи сте вие, които сега плачете, защото ще се смеете.+
22 Щастливи сте, когато хората ви мразят,+ когато ви отхвърлят, когато ви укоряват и позорят+ името ви заради Човешкия син.
23 Радвайте се и ликувайте в този ден, понеже ето, наградата ви на небето е голяма, защото именно така постъпваха прадедите им с пророците.+
24 Но горко на вас, богаташи,+ защото сте получили напълно своята утеха.+
25 Горко на вас, които сега сте нахранени, защото ще ходите гладни.+
Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.+
26 Горко ви, когато всички говорят добре за вас, защото така постъпваха прадедите им с лъжливите пророци.+
27 Но аз казвам на вас, които слушате: обичайте враговете си+ и правете добро+ на онези, които ви мразят,
28 благославяйте онези, които ви проклинат, молете се за онези, които ви обиждат.+
29 На онзи, който ви удари по едната буза,+ подайте и другата, а на онзи, който ви вземе+ горната дреха, не отказвайте и долната си дреха.
30 Давайте на всекиго, който иска от вас,+ и не си искайте нещата от онзи, който ви ги взема.
31 И както искате хората да постъпват с вас, така постъпвайте и вие с тях.+
32 И ако обичате само онези, които ви обичат, дали заслужавате похвала? Защото дори и грешниците обичат онези, които ги обичат.+
33 И ако правите добро само на онези, които ви правят добро, дали заслужавате похвала? Дори и грешниците правят същото.+
34 И ако давате назаем без лихва+ само на онези, от които се надявате да си получите парите, дали заслужавате похвала? Дори и грешниците дават назаем без лихва на грешници, за да получат същото обратно.+
35 Но вие обичайте враговете си, вършете добро, давайте назаем+ без лихва и не се надявайте да получите нещо обратно — тогава наградата ви ще бъде голяма и вие ще бъдете синове на Всевишния,+ защото той е добър+ дори към неблагодарните и злите.
36 Проявявайте милост, както и вашият Баща е милостив.+
37 Освен това престанете да съдите и няма да бъдете съдени,+ и престанете да осъждате и няма да бъдете осъждани. Оправдавайте другите и вие ще бъдете оправдани.+
38 Давайте и хората ще ви дават.+ Ще изсипват в гънките на пазвата ви добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена. Защото с каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас в замяна.“+
39 Тогава той им заговори с притчи: „Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в някоя яма?+
40 Ученикът не превъзхожда учителя си, но всеки, който е обучен съвършено, ще бъде като учителя си.+
41 Защо тогава гледаш сламчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата, която е в твоето око?+
42 Как можеш да кажеш на брат си ‘Брате, позволи ми да извадя сламчицата от окото ти’, когато ти самият не виждаш гредата в своето око?+ Лицемере! Първо извади гредата от своето око+ и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламчицата, която е в окото на брат ти.+
43 Няма добро дърво, което да дава гнил плод, и няма прогнило дърво, което да дава добър плод.+
44 Защото всяко дърво се познава по плодовете си.+ Хората не берат смокини от трън, нито събират грозде от трънка.+
45 Добрият човек изнася добри неща от доброто съкровище+ на сърцето си, а злият човек изнася зли неща от злото си съкровище, защото устата му говори от изобилието на сърцето.+
46 Тогава защо ми казвате ‘Господарю, Господарю’, но не вършите онова, което говоря?+
47 Ще ви покажа на кого прилича всеки, който идва при мене, чува думите ми и ги върши:+
48 Той прилича на човек, който като строеше къща, копаеше и слизаше надълбоко, и положи основата върху скала. И като имаше порой,+ реката придойде срещу къщата, но не беше достатъчно силна, за да я разклати, защото тя беше добре построена.+
49 От друга страна, който чува, но не върши чутото,+ е като човек, който построи къща направо върху земята, без да изкопае основа. Когато реката придойде срещу нея, тя веднага се срути+ и беше напълно разрушена.“+
