Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

Застъпничка на Божия народ

Застъпничка на Божия народ

1–3. (а) Защо Естир може би се страхува да отиде при съпруга си? (б) Какви въпроси ще обсъдим?

ЕСТИР се опитва да бъде спокойна, докато върви към двора на двореца в Суза, но не ѝ е лесно. Всичко в този дворец вдъхва страхопочитание — разноцветните емайлирани релефи на крилати бикове, стрелци и лъвове, красивите каменни колони и внушителните статуи, дори високото място, на което той е издигнат близо до заснежената планина Загрос и от което се виждат бистрите води на река Кархе. Всичко това е замислено да напомня на посетителя за могъществото на онзи, при когото отива Естир и който нарича себе си „великия цар“. Този човек е Асуир *, нейният съпруг.

2 Колко различен е той от съпруга, когото една вярна юдейска девойка може би си представя! Асуир не се ръководи от примера на мъже като Авраам, който смирено приел съвета на Йехова да послуша жена си Сара. (Бит. 21:12) Царят не знае почти нищо за Бога на Естир, Йехова, нито за Закона му. Той обаче познава персийските закони, включително и закона, забраняващ онова, което тя се кани да направи. Според него всеки, който се яви пред персийския владетел, без да е повикан, може да заплати с живота си. Естир не е повикана, но въпреки това отива при царя. Като наближава вътрешния двор, който се вижда от царския престол, тя вероятно си мисли, че отива на сигурна смърт. (Прочети Естир 4:11; 5:1.)

3 Защо Естир поема такъв риск? Какво можем да научим от вярата на тази забележителна жена? Първо нека да видим как всъщност е станала царица на Персия.

Произходът на Естир

4. Какъв бил произходът на Естир, и как тя заживяла с братовчед си Мардохей?

4 Естир била сираче. Родителите ѝ, за които знаем много малко, я нарекли Адаса, което на еврейски означава „мирта“ — красив храст с бели цветове. Когато майка ѝ и баща ѝ починали, нейният братовчед Мардохей, който бил доста по–възрастен, я взел в дома си и се грижел за нея като за своя дъщеря. (Ест. 2:5–7, 15)

Мардохей с право се гордеел с осиновената си дъщеря

5, 6. (а) Как Мардохей възпитал Естир? (б) Какъв живот водели двамата в Суза?

5 Мардохей и Естир живеели като юдейски изгнаници в персийската столица, където навярно се отнасяли към тях с известно пренебрежение заради религията им и Закона, който се опитвали да спазват. Мардохей учел Естир за Йехова, милостивия Бог, който много пъти в миналото избавял народа си от беда — както щял да направи отново. (Лев. 26:44, 45) В резултат на това те се сближили и между тях се развила силна връзка.

6 Мардохей очевидно изпълнявал някаква служба в двореца в Суза и редовно седял при портата му заедно с други служители на царя. (Ест. 2:19, 21; 3:3) Можем само да предполагаме как минавали дните на Естир, докато растяла. Изглежда обаче тя се грижела добре за по–възрастния си братовчед и дома му, който вероятно се намирал в по–бедната част на града, от другата страна на реката. Сигурно обичала да ходи на пазара, където златари и други занаятчии и търговци предлагали изделията си. Естир едва ли си мислела, че един ден ще разполага с много такива скъпи предмети. Нямала никаква представа какво я очаква в бъдеще.

„Стройна и красива“

7. Защо Астин била свалена от престола, и какво станало след това?

7 Един ден в Суза се разнесла мълва за проблеми в царското семейство. Цар Асуир дал голямо угощение за знатните си мъже с изискани блюда и скъпо вино. Той решил да повика красивата си жена, царица Астин, която давала отделно угощение за жените. Но тя не искала да дойде. Унизен и разгневен, царят попитал съветниците си как трябва да я накаже. Тогава Астин била свалена от престола. Служителите на царя започнали да търсят в цялата страна красиви млади девици, от които той щял да си избере нова царица. (Ест. 1:1 — 2:4)

8. (а) Защо Мардохей може би се притеснявал за Естир? (б) Как според тебе ни помага уравновесеният възглед на Библията за физическата красота? (Виж също Пр. 31:30.)

8 Навярно Мардохей от време на време се вглеждал в Естир и с гордост, примесена със загриженост, виждал, че малката му братовчедка е пораснала и е станала красавица. „Младата жена беше стройна и красива“ — казва повествованието. (Ест. 2:7) Библията представя уравновесен възглед за физическата красота — тя е нещо хубаво, но трябва да бъде съчетана с мъдрост и смирение. Иначе може да породи суетност, гордост и други непривлекателни черти на характера. (Прочети Притчи 11:22.) Сигурно и ти си се убедил, че това е вярно. Какво щяла да се окаже красотата за Естир — предимство или недостатък? Времето щяло да покаже.

9. (а) Какво станало, когато служителите на царя забелязали Естир, и защо раздялата ѝ с Мардохей била трудна? (б) Защо Мардохей ѝ позволил да се омъжи за езичник? (Включи мисли от блока.)

9 Служителите на царя забелязали Естир. Те я отвели от дома на Мардохей в големия дворец от другата страна на реката. (Ест. 2:8) Раздялата несъмнено била трудна, понеже двамата били като баща и дъщеря. Мардохей не искал тя да се омъжи за езичник, било то и цар, но не можел да направи нищо. * Колко ли внимателно Естир слушала съветите му, преди да я отведат! Докато я водели към двореца, в ума ѝ възниквали много въпроси. Какво я очаквало?

„Придобиваше благоволение в очите на всички, които я виждаха“

10, 11. (а) Как средата, в която се озовала Естир, можела да ѝ повлияе? (б) Как Мардохей проявявал загриженост за Естир?

10 Естир се озовала в свят, напълно нов и непознат за нея. От всички краища на Персийската империя били събрани „много млади жени“. Те сигурно имали различни обичаи, език и мислене. Били поставени под надзора на един служител на име Игай и в продължение на година щели да бъдат подложени на процедури за разкрасяване, например масажи с благоуханни масла. (Ест. 2:8, 12) В такава среда и с такъв начин на живот младите жени лесно можели да бъдат обсебени от външността си, да станат суетни и да започнат да си съперничат. Как повлияло това на Естир?

11 Никой не бил толкова загрижен за нея, колкото Мардохей. В повествованието четем, че всеки ден той отивал до къщата на жените и се опитвал да разбере как е Естир. (Ест. 2:11) Когато научавал по нещо може би от някой отзивчив служител, сърцето му сигурно се изпълвало с бащинска гордост. Защо?

12, 13. (а) Какво впечатление правела Естир на хората около себе си? (б) Защо Мардохей се радвал да научи, че тя не е разкрила юдейския си произход?

12 Игай толкова харесал Естир, че проявил голяма милост към нея, като ѝ дал седем момичета, които да ѝ прислужват, и най–хубавите стаи в къщата на жените. В библейския разказ дори се казва: „През цялото време Естир придобиваше благоволение в очите на всички, които я виждаха.“ (Ест. 2:9, 15) Дали красотата била единственото, което им правело толкова силно впечатление? Не, в Естир имало нещо много по–ценно.

Естир знаела, че смирението и мъдростта са много по–важни от външността

13 Например Библията казва: „Естир не говореше за своя народ, нито за роднините си, защото Мардохей ѝ беше наредил да не казва нищо.“ (Ест. 2:10) Мардохей я бил посъветвал да бъде дискретна относно юдейския си произход, защото несъмнено виждал, че в царския двор има много предразсъдъци към народа му. Колко ли приятно му било да научи, че макар да не била вече с него, Естир продължавала да бъде разумна и послушна!

14. Как младите хора днес могат да подражават на Естир?

14 Младите хора днес могат също да радват сърцето на родителите и настойниците си. Дори когато родителите им не ги виждат, а и когато са заобиколени от лекомислени или покварени хора, те могат да устояват на лошото влияние и да се придържат към праведните стандарти. Ако постъпват така подобно на Естир, младите ще радват сърцето на небесния си Баща. (Прочети Притчи 27:11.)

15, 16. (а) Как Естир спечелила любовта на царя? (б) Защо промяната в живота ѝ сигурно била трудна?

15 Когато дошъл нейният ред да бъде представена на царя, Естир имала възможност да вземе всичко, което пожелае, може би за да се разкраси допълнително. Но тя скромно взела само онова, което Игай ѝ казал. (Ест. 2:15) Вероятно осъзнавала, че красотата сама по себе си няма да спечели сърцето на царя — скромността и смирението били по–рядко срещани ценности в царския двор. Била ли права?

16 Повествованието отговаря: „Царят я обикна повече от всичките си жени и тя придоби благоволението му и се радваше на неговата милост повече от другите девици. И той сложи царския тюрбан върху главата на Естир и я направи царица вместо Астин.“ (Ест. 2:17) За тази скромна юдейска девойка трябва да е било трудно да свикне с промяната в живота ѝ — тя била новата царица, съпруга на най–могъщия владетел на земята по онова време. Дали това я възгордяло? Съвсем не.

17. (а) Как Естир останала послушна на приемния си баща? (б) Защо примерът ѝ е важен за нас днес?

17 Естир продължила да постъпва според съветите на приемния си баща Мардохей. Тя пазела в тайна юдейския си произход. По–късно, когато Мардохей разкрил заговор за убийството на Асуир, Естир послушно предупредила царя от негово име и заговорниците били спрени. (Ест. 2:20–23) Със своето смирение и послушание тя показвала също, че има силна вяра в Бога. Колко полезен е примерът на Естир днес, когато послушанието обикновено не се смята за добродетел, а неподчинението и бунтът са нещо нормално! Въпреки това за хората с истинска вяра послушанието е ценно, както било за Естир.

Вярата на Естир е подложена на изпитание

18. (а) Защо може би Мардохей отказвал да се поклони на Аман? (Виж също бел. под линия.) (б) Как верните мъже и жени днес подражават на Мардохей?

18 Един мъж на име Аман се издигнал на висока длъжност в двореца на Асуир. Царят го назначил за главен съветник и втори по власт в империята и дори заповядал, когато го видят, всички да му се покланят. (Ест. 3:1–4) Тази заповед поставила Мардохей в трудно положение. Той знаел, че трябва да се подчинява на царя, но не с цената на неуважение към Бога. Всъщност Аман бил агагец. Това явно означава, че бил потомък на Агаг, царя на амаликитците, който бил убит от Божия пророк Самуил. (1 Царе 15:33) Амаликитците били толкова зли, че се превърнали във врагове на Йехова и Израил. Те били осъдени от Бога като народ. * (Втор. 25:19) Как можел един верен юдей да се поклони на амаликитец? Мардохей не можел да направи такова нещо. Той не отстъпил от убежденията си. И до днес верните мъже и жени рискуват живота си, за да следват принципа: „Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога, а не на хората.“ (Деян. 5:29)

19. Какво искал да направи Аман, и как успял да спечели царя на своя страна?

19 Аман се разгневил. Но не му било достатъчно само да намери начин да убие Мардохей — искал да изтреби целия му народ. Спечелил царя на своя страна, като представил юдеите в лоша светлина. Без да ги назовава, той намекнал, че те са незначителен народ, „който е разпръснат сред другите народи и се държи отделен от тях“. Дори по–лошо, казал, че не се подчиняват на царските закони, следователно били опасни бунтовници. Аман предложил да дари на царската съкровищница голяма сума, за да покрие разходите по изтребването на юдеите в империята. * Асуир му дал царския пръстен–печат, за да подпечатва всяка заповед, която издаде. (Ест. 3:5–10)

20, 21. (а) Как заповедта на Аман въздействала на юдеите в Персийската империя, включително и на Мардохей? (б) За какво Мардохей помолил Естир?

20 Скоро вестоносците препускали към всички краища на огромната империя, разгласявайки смъртната присъда на юдейския народ. Тази вест стигнала чак до Йерусалим, където един остатък от юдеи, завърнали се от изгнание във Вавилон, се трудели, за да построят отново града, който все още нямал защитни стени. Представи си как им въздействала ужасната новина! Вероятно, когато я чул, Мардохей се сетил за тях, както и за своите приятели и роднини в Суза. Съкрушен, той раздрал дрехите си, облякъл вретище, посипал главата си с пепел и излязъл насред града, като плачел със силен глас. Аман обаче седнал да пие с царя, без да се трогва от мъката, която причинил на юдеите и техните приятели в Суза. (Прочети Естир 3:12 — 4:1.)

21 Мардохей знаел, че трябва да направи нещо. Но какво? Когато чула за отчаянието му, Естир му изпратила нови дрехи, но той не искал да се утеши. Може би дълго се бил питал защо неговият Бог, Йехова, позволил скъпата му Естир да му бъде отнета и да стане жена на езически владетел. Сега причината започнала да се изяснява. Мардохей изпратил послание на царицата, в което я молел да се застъпи пред царя „за своя народ“. (Ест. 4:4–8)

22. Защо Естир се страхувала да се яви пред съпруга си? (Виж също бел. под линия.)

22 Сърцето на Естир се свило, когато чула посланието. Тя била изправена пред най–голямото изпитание на вярата си. Страхувала се, както става ясно от отговора ѝ до Мардохей. Естир му напомнила за царския закон, според който, ако някой се яви пред царя, без да е повикан, ще бъде наказан със смърт. Нарушителят ще бъде пощаден, само ако царят насочи към него златния си жезъл. А имала ли Естир основания да очаква такова снизхождение, особено като се има предвид участта на Астин след отказа ѝ да изпълни заповедта на царя? Естир казала на Мардохей, че царят не я е викал от 30 дни. Това било достатъчна причина да си помисли, че може да е изгубила благоволението на този капризен владетел. * (Ест. 4:9–11)

23. (а) Какво казал Мардохей, за да укрепи вярата на Естир? (б) Защо той е пример, достоен за подражание?

23 Мардохей отговорил твърдо на Естир, за да укрепи вярата ѝ. Уверил я, че ако тя не действа, юдеите ще получат избавление от другаде. Как можела обаче да се надява да бъде пощадена, щом преследването започне? Така Мардохей проявил силна вяра в Йехова, който никога няма да позволи народът му да бъде унищожен и обещанията му да останат неизпълнени. (Ис. Н. 23:14) Той попитал Естир: „Кой знае дали не получи царското достойнство заради това, което става сега?“ (Ест. 4:12–14) Нима Мардохей не е достоен за подражание пример? Той се уповавал напълно на Йехова. А ние? (Пр. 3:5, 6)

Вяра, по–силна от страха от смъртта

24. Как Естир проявила вяра и смелост?

24 Дошло време Естир да вземе решение. Тя помолила Мардохей да събере юдеите, за да постят като нея три дни. Посланието ѝ завършвало с думи, които показват нейната вяра и смелост: „Ако трябва да умра, нека умра!“ (Ест. 4:15–17) Несъмнено през тези три дни тя се молила по–пламенно от когато и да било преди. Накрая все пак моментът настъпил. Тя се облякла в най–красивата си царска премяна, като се постарала да изглежда привлекателна за царя, и тръгнала.

Естир рискувала живота си, за да защити Божия народ

25. Опиши какво станало, когато Естир се явила пред съпруга си.

25 Както беше описано в началото на главата, Естир се отправила към царския двор. Можем само да си представяме тревожните мисли и горещите молитви в ума и сърцето ѝ. Тя влязла в двора, където видяла Асуир на престола му. Може би се опитала да разгадае изражението на лицето му. Ако трябвало да чака, вероятно това ѝ се сторило като цяла вечност. Съпругът ѝ обаче я видял. Сигурно бил изненадан, но му било приятно да я види, и насочил златния си жезъл към нея. (Ест. 5:1, 2)

26. (а) Защо истинските християни се нуждаят от смелост като на Естир? (б) Защо задачата ѝ още не била приключила?

26 Царят бил готов да изслуша Естир. Тя застанала на страната на своя Бог и на народа си, като оставила хубав пример на вяра за всички Божии служители. Истинските християни днес ценят такива примери. Исус казал, че последователите му ще се отличават със самопожертвувателната си любов. (Прочети Йоан 13:34, 35.) Проявяването на такава любов изисква смелост като на Естир. През онзи ден тя се застъпила за Божия народ, но това било само началото. Как щяла да убеди царя, че любимият му съветник Аман е зъл интригант? Как щяла да помогне за спасението на народа си? Тези въпроси ще разгледаме в следващата глава.

^ абз. 1 Смята се, че Асуир е Ксеркс I който управлявал Персийската империя в началото на V в. пр.н.е.

^ абз. 9 Виж блока „Въпроси относно Естир“ в гл. 16.

^ абз. 18 Аман вероятно бил един от последните амаликитци, тъй като „остатъкът“ от тях бил унищожен още в дните на цар Езекия. (1 Лет. 4:43)

^ абз. 19 Той предложил 10 000 таланта сребро, които днес се равняват на стотици милиони долари. Ако Асуир е Ксеркс I тази сума правела предложението на Аман доста примамливо. Ксеркс се нуждаел от много средства, за да осъществи дълго обмисляната, но в крайна сметка неуспешна война срещу Гърция.

^ абз. 22 Ксеркс I бил известен със своя променлив и буен нрав. Гръцкият историк Херодот записал някои примери от неговата война срещу Гърция. Царят наредил да се построи понтонен мост от кораби през протока Хелеспонт (днес Дарданели). Когато мостът бил разрушен от буря, Ксеркс заповядал инженерите да бъдат обезглавени и дори накарал хората си да „накажат“ протока, като бичуват водата, докато било четено оскърбително изявление. В същия военен поход един богат човек помолил синът му да бъде освободен от войската. Ксеркс обаче наредил синът да бъде разсечен на две, а тялото му — изложено за назидание.