Със семейството ми живеехме в Теланкур, село в североизточна Франция. Баща ми беше французин, а майка ми е италианка. Когато бях на 8, се преместихме в бедно работническо предградие на Рим (Италия). Животът вкъщи стана труден. Родителите ми се караха жестоко заради финансовите ни проблеми.

Когато бях на 15, майка ми ме насърчи да излизам повече и да си намеря приятели. Започнах все по–дълго да отсъствам от къщи. Скоро попаднах в лоша компания. Един ден при мене дойде мъж, който изглеждаше приятелски настроен, и ми предложи наркотици. Приех, защото исках да се направя на голям. Така бързо навлязох в свят на престъпност, наркотици и неморалност. Много пъти ме изнасилваха. Загубих интерес към живота, нямаше значение дали съм жив, или мъртъв. Бях безкрайно самотен. На 16 години се опитах да се самоубия, като изпих бутилка уиски и скочих в едно езеро. След това бях в кома три дни.

Започнах да ценя живота, но станах агресивен и подъл. Предлагах на хората секс, давах им наркотици в дома им и след това крадях всичко ценно, което имат. Големи престъпни групи ме използваха да продавам наркотици из цяла Италия. Често си имах неприятности с полицията. Животът ми изглеждаше безсмислен и извън контрол. Но вярвах, че има причина да съществувам. Молех се на Бога да ми даде само една година спокойствие и щастие.

На 24–годишна възраст реших да се преместя в Англия, тъй като заради връзките ми с наркодилърите животът ми беше в опасност. Преди да замина, посетих майка си и се изненадах да видя при нея Анунциато Лугара *, който ѝ говореше за Библията. Знаейки криминалното му минало, се изплаших и го попитах  какво прави там. Той ми разказа какви големи промени е направил в живота си, за да стане Свидетел на Йехова, и ме накара да му обещая да говоря със Свидетелите, когато отида в Англия. Обещах му, но щом пристигнах, бързо се върнах към стария си живот.

Един ден на оживена лондонска улица срещнах Свидетел, който предлагаше списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Спомних си обещанието си и помолих Свидетеля за библейско изучаване.

Онова, което научих от Библията, ме смая. Например много ме трогна записаното в 1 Йоан 1:9: „Ако признаем греховете си, Бог е верен и праведен, така че ще ни ги прости и ще ни очисти.“ Този стих силно ми повлия, защото се чувствах много омърсен заради начина си на живот. Веднага започнах да ходя на събранията на Свидетелите на Йехова в Залата на Царството. Те ме посрещнаха сърдечно. Когато видях колко са близки помежду си — отношения, за които винаги съм копнеел, — ми се прииска да бъда част от сплотената им общност.

Въпреки че не ми беше много трудно да откажа наркотиците и да прекратя неморалния си живот, ми костваше доста усилия да подобря личността си. Разбрах, че трябва да уважавам другите и да съм по–внимателен към тях. Днес все още се боря с някои лоши черти. Но с помощта на Йехова постигнах напредък. Шест месеца след като започнах да изучавам, се покръстих като Свидетел на Йехова. Това беше през 1997 г.

След покръстването си се ожених за Барбара, една млада жена, която също отскоро беше Свидетелка на Йехова. Когато видя колко съм се променил, един мой стар приятел започна да изучава Библията и след време стана Свидетел, а също и сестра му. После сестрата на баба ми, която беше над 80–годишна, започна да изучава и се покръсти, преди да почине.

Сега служа като старейшина в един местен сбор и двамата с жена ми сме целодневни служители и говорим за Библията с хората в Лондон, говорещи италиански. Понякога се чувствам потиснат заради миналото си, но Барбара ми е голяма опора. Най–накрая имам здравото семейство и любещия Баща, за които винаги съм копнеел. Помолих се на Бога за една година спокойствие и щастие, но той ми даде толкова много!