На Арката на Тит има два големи релефа, изобразяващи известно историческо събитие. По–малко познат факт обаче е, че има връзка между този паметник и Библията: Арката дава безмълвно свидетелство за забележителната точност на библейските пророчества.

В началото на I век Римската империя се простирала от Британия и Галия (днешна Франция) до Египет и се радвала на невиждана стабилност и благополучие. Но една отдалечена област постоянно ѝ създавала главоболия — неспокойната провинция Юдея.

В една енциклопедия се казва: „Малко територии предизвиквали такава враждебност в Рим като Юдея. Но чувствата били взаимни. Юдеите презирали чуждите господари, които не се интересували от традициите им, а за римляните юдейското упорство било направо нетърпимо.“ (Encyclopedia of Ancient Rome) Много юдеи се надявали да се появи някакъв политически водач, който да изгони омразните римляни и да възстанови златния век на Израил. Но през 33 г. Исус Христос заявил, че над Йерусалим е надвиснала беда.

Той казал: „Ще те сполетят дни, когато враговете ти ще построят около тебе укрепление от островърхи колове и ще те обкръжат и притиснат отвсякъде, и яростно ще хвърлят на земята и тебе, и децата ти, и няма да оставят камък върху камък в тебе.“ (Лука 19:43, 44)

Очевидно думите на Исус озадачили учениците му. След два дни, докато гледал храма в Йерусалим, един от тях възкликнал: „Учителю, виж какви камъни и какви сгради!“ Наистина според сведенията някои от камъните били над 11 м дълги, 5 м широки и 3 м високи! Но Исус отговорил: „Ще дойдат дни, когато от онова, което виждате тук, няма да остане камък върху камък, всичко ще бъде съборено.“ (Марко 13:1; Лука 21:6)

Той им казал още: „Когато видите Йерусалим, обсаден от разположени на стан войски, тогава знайте, че опустошението му е наближило. Тогава онези в Юдея нека бягат към планините и онези, които са в града, нека излязат от него, а онези, които са в околностите му, нека не влизат в него.“ (Лука 21:20, 21) Изпълнили ли се думите на Исус?

Изминали 33 години и Юдея все още негодувала срещу римската власт. Но през 66 г., когато римският управител на Юдея Гесий Флор откраднал пари от съкровищницата на светия храм, чашата преляла. Скоро юдейски въстаници нахлули в Йерусалим, избили местния римски гарнизон и обявили независимост.

След около три месеца повече от 30 000 войници под командването на Цестий Гал пристигнали в Йерусалим  да потушат бунта. Те бързо проникнали в града и подкопали външната стена на храма. После без очевидна причина се оттеглили. Доволните бунтовници веднага тръгнали след тях. Докато те се отдалечавали, християните, вслушвайки се в Исусовото предупреждение, избягали в планините отвъд река Йордан. (Матей 24:15, 16)

На следващата година Рим подновил военния си поход срещу Юдея. Той бил оглавяван от генерал Веспасиан и сина му Тит. Веспасиан обаче се върнал в Рим скоро след смъртта на император Нерон през 68 г., за да поеме властта, и поверил похода на сина си заедно с 60–хилядна войска.

През юни 70 г. Тит наредил на войниците си да отсекат дърветата в юдейските околности, с които била построена 7–километрова стена от островърхи колове около Йерусалим. До септември римляните оплячкосали и опожарили града и храма и ги съборили камък по камък, точно както бил предсказал Исус. (Лука 19:43, 44) Според едно изчисление „в Йерусалим и страната загинали между 250 000 и 500 000 души“.

През 71 г. Тит се завърнал в Италия, където го очаквало възторжено посрещане от гражданите на Рим. Целият град се включил в едно от най–големите триумфални шествия, минавали през столицата.

Множествата се удивлявали на несметните богатства, които се нижели по римските улици. Заграбените лодки, масивните платформи с бойни сцени и вещите, взети от храма в Йерусалим, радвали окото на зрителите.

Тит наследил престола на баща си Веспасиан през 79 г., но само след две години починал неочаквано. Император станал брат му Домициан, който веднага издигнал триумфална арка в негова чест.

Днес на Арката на Тит се любуват стотиците хиляди хора, които посещават Римския форум всяка година. Някои гледат на нея като на величествено произведение на изкуството, за други тя е емблема на римската имперска мощ, а трети пък я приемат като епитафия на падналия Йерусалим и храма му.

За прилежните читатели на Библията обаче Арката на Тит има още по–голямо значение. Тя дава безмълвно свидетелство за надеждността и точността на библейските пророчества и потвърждава, че са вдъхновени от Бога. (2 Петър 1:19–21)