Майка ми била на седемнайсет години, когато съм се родил през 1960 г. Баща ми ни напуснал, преди да се родя. С майка ми живеехме при баба ми и дядо ми в Бург, малък град в бившата Германска демократична република, или Източна Германия. Мнозина бяха атеисти също като моето семейство. Бог не означаваше нищо за нас.

Като малък много обичах да съм с дядо си. С него правехме много неща — например качваше ме на някое дърво, за да го окастря. Много обичах тези приключения. Детството ми беше весело и безгрижно.

Един ден, когато бях на седем, се случи нещо ужасно. Тъкмо бях започнал втори клас. На път за къщи се изкачих на един електрически стълб. На осем метра от земята ме удари силна електрическа дъга и изпаднах в безсъзнание. Когато се събудих в болницата, не си усещах ръцете. Имах тежки изгаряния, поради което и двете ми ръце трябваше да бъдат ампутирани, за да не се стигне до отравяне на кръвта. Както можете да си представите, майка ми, баба ми и дядо ми бяха съсипани. Тъй като бях малък, не разбирах напълно какво ще означава да живея без ръце.

След престоя си в болницата отново тръгнах на училище. Децата ми се подиграваха, бутаха ме и ме замеряха с различни неща, защото не можех да се защитя. Бях много наранен от жестокото им отношение. В крайна сметка бях изпратен в пансиона за деца с физически увреждания в Биркенвердер. Тъй като училището беше далече от дома ни, близките ми не можеха да си позволят да ме посещават. Виждах ги само когато имахме ваканция. През следващите десет години израснах без майка, баба и дядо.

Наново се научих да върша различни неща с краката си. Можете ли да си представите какво е да ядеш с вилица или лъжица, която държиш с пръстите на краката си? Някак успях да развия това умение. Научих се да си мия зъбите и да се сресвам с крака. Дори започнах да правя жестове с краката си, когато говорех с другите. Всъщност краката ми се превърнаха и в ръце.

 Като юноша много обичах да чета научна фантастика. Понякога си представях, че имам високотехнологични ръце, които ми позволяват да върша всичко. Започнах да пуша на 14 години. Смятах, че това ми вдъхва увереност и че съм като всички останали. Сякаш казвах: „И аз мога да го правя. Щом пуша, съм като големите — със или без ръце.“

Винаги бях зает и участвах в различни социални дейности. Присъединих се към Съюза на свободната немска младеж, младежка социалистическа организация, подкрепяна от държавата. Служех като секретар, което беше отговорна позиция. Включих се и в певчески клуб, участвах в литературно четене и в спортове за хора с увреждания. След като получих обучение, започнах да работя в една фирма в града. Докато растях, все по–често носех протезата си, защото исках да съм нормален.

Веднъж, докато чаках влака за работа, един мъж се приближи до мене. Той ме попита дали мога да си представя Бог да ми върне ръцете. Бях объркан. Разбира се, че исках да имам ръце, но това ми звучеше прекалено и невъзможно! Като атеист, бях убеден, че Бог не съществува. Намерих начин да избягвам този мъж.

След време една колежка ме покани на гости със семейството ѝ. Докато пиехме кафе, родителите ѝ започнаха да говорят за Бога, за Йехова Бог. За пръв път чух, че Бог има име. (Псалм 83:18) Но вътрешно си казах: „Не може да има Бог, както и да се казва. Ще им докажа, че грешат.“ Уверен във възгледите си, се съгласих да обсъждаме Библията. За моя изненада обаче не успях да докажа, че Бог не съществува.

Изследването на библейските пророчества постепенно разруши атеистичните ми убеждения. Много божествени предсказания се сбъдват, въпреки че са били записани стотици или дори хиляди години по–рано. По време на едно от обсъжданията ни върху Библията сравнихме съвременните условия в света с пророчествата в Матей, 24 глава, Лука, 21 глава, и 2 Тимотей, 3 глава. Точно както съвкупността от симптоми на един пациент може да помогне на лекаря да постави правилната диагноза, така и съвкупността от събитията в тези пророчества ми помогна да разбера, че живеем във времето, което Библията нарича „последни дни“. * Бях поразен — тези пророчества се изпълняваха пред очите ми.

Бях убеден, че онова, което учех, е истината. Започнах да се моля на Йехова Бог и спрях да пуша, въпреки че бях страстен пушач повече от десет години. Изучавах Библията още около година. На 27 април 1986 г. се покръстих тайно в една вана, тъй като по онова време дейността  на Свидетелите беше забранена в Източна Германия.

Поради забраната се срещахме на малки групи в частни домове и познавах само някои от събратята си. Неочаквано властите ми позволиха да пътувам до Западна Германия, където Свидетелите не бяха забранени. За пръв път в живота си можех да посетя библейски конгреси и да видя хиляди братя и сестри. Това беше уникално преживяване.

След падането на Берлинската стена беше премахната забраната върху дейността на Свидетелите на Йехова. Най–накрая можехме да служим свободно на Йехова. Исках да увелича участието си в проповедната дейност. Но се притеснявах да говоря с непознати. Чувствах се неподходящ, защото нямах ръце и бях прекарал по–голямата част от детството си в пансион за деца с увреждания. Но през 1992 г. положих усилия да проповядвам шейсет часа за един месец. Справих се и изпитах много радост. Затова реших да правя същото всеки месец и продължих така около три години.

Винаги помня следните думи в Библията: „Кой е слаб, и аз да не съм слаб?“ (2 Коринтяни 11:29) Мога да разсъждавам и да говоря. Затова правя всичко по силите си да помагам на другите въпреки ограниченията си. Тъй като нямам ръце, добре разбирам хората с различни ограничения. Знам какво е отчаяно да искаш да направиш нещо и да не можеш. Старая се да насърчавам онези, които се чувстват така. Като давам от себе си по този начин, изпитвам щастие.

Трябва да призная обаче, че понякога се обезсърчавам. Просто искам да съм пълноценен човек. Мога да върша сам много неща в ежедневието си, но те ми отнемат много време, сили и енергия. Мотото ми за всеки ден е: „За всичко имам сили благодарение на онзи, който ми дава сила.“ (Филипяни 4:13) Всеки ден Йехова ми дава нужната сила да изпълнявам ежедневните си дейности. Разбрах, че Бог не се е отказал от мене. Затова и аз не искам никога да се отказвам от него.

Йехова ме благослови със семейство — точно това, което ми липсваше през детските и юношеските ми години. Моята чудесна съпруга Елке е сърдечна и състрадателна. Освен това милиони Свидетели на Йехова по целия свят станаха мои духовни братя и сестри.

Утешава ме обещанието, че в рая Бог ще направи „всичко ново“, включително ръцете ми. (Откровение 21:5) Още по–добре разбирам това обещание, когато размишлявам върху онова, което Исус направил, докато бил на земята. Той мигновено лекувал увредени крайници и дори възстановил отрязаното ухо на един мъж. (Матей 12:13; Лука 22:50, 51) Обещанията на Йехова и чудесата на Исус ме убедиха, че скоро ще бъда пълноценен човек.

Най–голямата благословия за мене е, че опознах Йехова Бог. Той стана мой баща и приятел, моя утеха и сила. Чувствам се като цар Давид, който писал: „Йехова е моята сила ... Получих помощ, така че сърцето ми ликува.“ (Псалм 28:7) Искам да се държа за тази чудесна истина през целия си живот. Прегърнах я, въпреки че нямам ръце.