Този духовен плен продължил от II в. до 1919 г. Какви са основанията за новото ни разбиране?

Всички доказателства сочат, че пленът свършил през 1919 г., когато започнало събирането на помазаните християни в пречистения сбор. Помисли: Божият народ бил изпитан и пречистен през годините след установяването на Божието Царство в небесата през 1914 г. * (Мал. 3:1–4) След това, през 1919 г. Исус назначил „верния и разумен роб“ над пречистените Божии служители, за да им дава духовна „храна навреме“. (Мат. 24:45–47) През същата година те започнали да се връщат в дадената им от Бога духовна земя. Това било също времето, когато били освободени от символичния плен на Вавилон Велики. (Откр. 18:4) Но кога всъщност започнал този плен?

Години наред обяснявахме, че периодът, в който Божият народ бил под властта на Вавилон Велики, започнал през 1918 г. и не траел дълго. Например в „Стражева кула“ от 1 ноември 1992 г. се казваше: „Както древният божи народ бил взет във вавилонски плен за известно време, така през 1918 г. служителите на Йехова до известна степен били в плен на Вавилон Велики.“ Но след допълнително изследване стана ясно, че този плен започнал много по–рано.

Например нека разгледаме едно от пророчествата за плена и освобождаването на Божия народ. То е записано в Езекиил 37:1–14. Във видение пророкът вижда долина, пълна с кости. Йехова му обяснява, че костите представят „целия Израилев дом“. В по–голямото си изпълнение това пророчество за възстановяване се отнася за „Божия Израил“. (Гал. 6:16; Деян. 3:21) Езекиил вижда как костите оживяват и стават голяма войска. Колко подходящо описание на духовното възкресение на Божия народ, което завършило със събитията през 1919 г.! Но какво разкрива това видение за продължителността на духовния плен?

 Първо, костите са описани като „изсъхнали“ или „съвсем сухи“. (Езек. 37:2, 11) Това показва, че тези, на които принадлежали, били мъртви от дълго време. Второ, възстановяването станало постепенно, а не изведнъж. Първоначално се чул звук, чуло се тракане и „костите започнали да се приближават, кост до костта си“. После се появили сухожилия и плът, които впоследствие били покрити с кожа. След това „влязло дихание в тях, та оживели“. Накрая Йехова заселил съживените хора в тяхната земя. Всичко това изисквало време. (Езек. 37:7–10, 14)

Робството на израилския народ в древността продължило дълго. То започнало през 740 г. пр.н.е., когато десетплеменното северно царство било превзето и хората били отведени в изгнание. След това, през 607 г. пр.н.е. Йерусалим бил унищожен и поданиците на южното царство Юда също били взети в плен. Робството приключило през 537 г. пр.н.е., когато остатък от юдеите се върнал в Йерусалим, за да построи отново храма и да възстанови чистото поклонение.

Тези подробности показват, че духовният плен на Божия народ трябва да е обхващал дълъг период, а не само събитията през 1918 и 1919 г. Пленът съответства на времето, в което символичните плевели растели заедно със сравнените с жито „синове на царството“. (Мат. 13:36–43) В този период истинските християни били много по–малко на брой от отстъпниците. Така християнският сбор всъщност бил в плен на Вавилон Велики. Пленът започнал в някакъв момент през II в. и продължил до пречистването на духовния храм във времето на края. (Деян. 20:29, 30; 2 Сол. 2:3, 6; 1 Йоан 2:18, 19)

През този дълъг период на духовен плен църковните водачи и политическите им сътрудници, които се стремели да запазят позицията си, криели Божието Слово от хората под своя власт. Дори било престъпление да се чете Библията на езиците на обикновените хора. Някои, които го правели, били изгаряни на клада. Всеки, който изразявал мнение, противно на ученията на Църквата, бил наказван жестоко. Така се потушавал всеки опит да се разпространява светлината на истината.

Какво да кажем за втория етап, възстановяването? Кога и как протекъл той? Духовното възстановяване станало постепенно. То било съпътствано от „тракане“ през вековете преди времето на края. Въпреки множеството фалшиви  религиозни учения имало верни хора, които защитавали, доколкото могат, истинското поклонение. Някои от тях положили усилия да издадат Библията на разбираем за обикновените хора език. Други разгласявали истините, които били открили на страниците на Божието Слово.

По–късно, в края на XIX в. Чарлс Тейз Ръсел и сътрудниците му положили усилия да възстановят библейските истини. Така сякаш духовните скелети започнали да се покриват със символична плът и кожа. „Сионска стражева кула“ и други издания помогнали на искрените хора да открият духовните истини. По–късно „Фотодрамата за сътворението“ от 1914 г. и книгата „Разкритата тайна“ от 1917 г. също укрепили Божия народ. Накрая, през 1919 г. в духовен смисъл той бил съживен и заселен в новата си духовна земя. С течение на времето към този остатък от помазани се присъединили и хора със земна надежда, като заедно станали „една изключително голяма войска.“ (Езек. 37:10; Зах. 8:20–23) *

Предвид тези факти е ясно, че Божият народ бил взет в плен от Вавилон Велики, когато през II в. се разраснало отстъпничеството. Това бил мрачен период, подобен на периода, в който древните израилтяни били в изгнание. Но колко сме щастливи, че след векове духовно потисничество на Божия народ, ние живеем във време, когато „онези, които притежават прозрение, ще сияят“ и „мнозина ще се очистят ... и ще бъдат пречистени“! (Дан. 12:3, 10)

Казано накратко, не можем да сме сигурни дали Исус буквално стоял върху храма или това било само видение. В нашите издания сме посочвали и двете възможности.

Да разгледаме как Библията описва това събитие. В евангелието си апостол Матей бил вдъхновен да запише относно Исус: „Дяволът го заведе в светия град, качи го върху външната стена на храма.“ (Мат. 4:5) В паралелното повествование на Лука се казва: „Той го заведе в Йерусалим, качи го върху външната стена на храма.“ (Лука 4:9)

В миналото в нашите издания се посочваше, че това може да не се е случило наистина. Например в „Стражева кула“ от 1 март 1961 г. (англ.) се обясняваше: „Не би било логично да тълкуваме буквално всичко в повествованието за изкушенията на Исус в пустинята. Със сигурност няма планина, от която можеш да покажеш ‘всички царства на света и тяхната слава’. Следователно също е логично, че Сатана не завел Исус буквално, тялом, физически ‘в светия град’ и не го качил буквално ‘върху външната стена на храма’. Това не било нужно, за да бъде изкушението въздействащо.“ Но в следващи броеве на това списание отбелязахме, че ако Христос беше послушал Сатана, щеше да извърши самоубийство.

Някои твърдят, че тъй като не бил левит, Исус не бил упълномощен да се качва върху  светилището на храма. Затова се смяташе, че може да е бил „заведен“ в храма чрез видение. Подобно нещо се случило векове по–рано с пророк Езекиил. (Езек. 8:3, 7–10; 11:1, 24; 37:1, 2)

Но ако изкушението било единствено под формата на видение, възникват следните въпроси:

• Щяло ли да бъде наистина изкушение?

• Ако другите изкушения били опит на Сатана да подмами Исус да извърши буквални действия: да превърне буквални камъни в хлябове и да се поклони на Сатана, нима и това изкушение не изисквало от Исус нещо подобно — буквално да скочи от храма?

От друга страна, ако наистина бил върху „външната стена на храма“, възникват въпросите:

• Нарушил ли Исус Закона, като стоял върху светилището?

• Как от пустинята стигнал до Йерусалим?

Нека разгледаме допълнителна информация, която ще ни помогне да достигнем до някои възможни отговори на последните два въпроса.

Първо, професор Карсън отбелязва, че гръцката дума „йеро̀н“, преведена като „храм“ в двете повествования, „вероятно се отнася за целия комплекс, а не само за светилището“. Така че не е задължително Исус да е бил върху самото светилище. Той може например да е стоял на югоизточния ъгъл на храмовия комплекс. Това място се извисявало на около 140 метра над долината Кедрон. Югоизточната част на храмовия комплекс имала плосък покрив и била най–високото място в него. Според древния историк Йосиф Флавий, ако човек стоял там и гледал надолу, щял „да се замае“ от височината. На Исус му било позволено да стои на това място и нямало да всее смут.

Но как Исус, който бил в пустинята, отишъл в храма? Казано накратко, не можем да сме сигурни. Сбитото описание на изкушенията не посочва продължителността на събитията, нито в коя част на пустинята се намирал Исус. Не можем да изключим възможността той да е вървял до Йерусалим, макар че това би отнело известно време. В повествованието не се казва конкретно, че Исус останал в пустинята през цялото време, докато траели изкушенията. В него просто се казва, че той бил заведен в Йерусалим.

Какво обаче да кажем за изкушението, в което му били показани „всички царства на света“? Ясно е, че той не видял буквално всички царства, защото на земята няма планина, от която това би било възможно. Следователно Сатана може да ги е показал на Исус чрез видение, точно както човек показва снимки от различни части на света с проектор и екран. Но дори това да е било видение, Дяволът искал реално, а не въображаемо поклонение. (Мат. 4:8, 9) Следователно може да се твърди, че изкушението Исус да скочи от външната стена на храма, било свързано с реални действия и реални последствия — което го прави още по–сериозно, отколкото ако беше само видение.

Както казахме в началото, не можем да сме категорични по този въпрос. Следователно не е изключена възможността Исус наистина да е отишъл в Йерусалим и да е бил върху външната стена на храма. Но можем да кажем със сигурност, че изкушенията били действителни и че във всеки от случаите Исус решително ги отхвърлил.