Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

ПОДРАЖАВАЙ НА ВЯРАТА ИМ | РЕВЕКА

„Искам“

„Искам“

РЕВЕКА се вглежда в неравния пейзаж, докато сенките се удължават. След седмици пътуване върху гърба на камилата тя вече е свикнала с полюшването ѝ. Домът ѝ в град Харан е останал далече зад гърба ѝ — на стотици километри на североизток. Ревека може никога повече да не види семейството си. Несъмнено в ума ѝ изникват въпроси относно бъдещето — особено сега, когато пътуването е почти към края си.

Керванът вече е прекосил голяма част от Ханаан и сега преминава през по–неравната област Негев. (Битие 24:62) Вероятно Ревека вижда овце. Дивата и безплодна земя тук може да не е особено благоприятна за земеделие, но поне има достатъчно пасища. За възрастния ѝ водач това са познати земи. Той няма търпение да каже добрата новина на господаря си — Ревека ще стане жена на Исаак! Но тя сигурно се чуди какъв ли живот ще води в тази страна. Какъв човек е нейният годеник Исаак? Та те никога не са се срещали! Ще се зарадва ли да я види? А дали тя ще го хареса?

В много части на света днес на уредените бракове се гледа като на нещо странно, а на други места са нещо обичайно. Независимо от произхода ти сигурно ще се съгласиш, че Ревека се е запътила към неизвестното. В действителност тази жена е проявявала забележителна смелост и вяра. Ние се нуждаем и от двете качества, за да се справяме с житейските трудности. Но има и други хубави и рядко срещани качества, свързани с вярата на Ревека.

„И ЗА КАМИЛИТЕ ТИ ЩЕ ИЗВАДЯ ВОДА“

Събитията, които довели до голямата промяна в живота на Ревека, може да са ѝ изглеждали съвсем обичайни. Тя отраснала в Месопотамия, в град Харан или в близост до него. Родителите ѝ се различавали от повечето хора в Харан. Те не се покланяли на бога на луната Син, а на своя Бог Йехова. (Битие 24:50)

Ревека била много хубава млада жена, но не била мързелива и повърхностна красавица. Тя била енергична и останала морално чиста. Семейството ѝ било достатъчно богато, за да може да си позволи слуги, но Ревека не била разглезена — тя била възпитана да се труди усилно. Като много от жените по онова време тя имала някои тежки домакински задължения, в които се включвало да носи вода за семейството. Привечер тя вземала един съд на рамо и се отправяла към кладенеца. (Битие 24:11, 15, 16)

Една вечер, след като Ревека била напълнила стомната си, един възрастен мъж изтичал насреща ѝ. Той ѝ казал: „Моля те, дай ми глътка вода от стомната си!“ Това била скромна молба, отправена по много любезен начин. Ревека разбрала, че мъжът идва отдалече. Затова тя бързо свалила стомната от рамото си и дала на мъжа да пие, и то не просто една глътка, а достатъчно, за да утоли жаждата си. Тя забелязала, че с него имало и 10 камили, които били легнали наблизо, и че в поилото още нямало вода за тях. Ревека виждала, че човекът я наблюдава внимателно с приветливия си поглед, и искала да прояви колкото се може повече щедрост. Затова казала: „И за камилите ти ще извадя вода, докато се напият.“ (Битие 24:17–19)

Обърни внимание, че Ревека не предложила просто да даде на камилите малко вода, но да ги пои, докато се напият. Ако е много жадна, една камила може да изпие над 95 литра вода! В случай че и 10–те камили били много жадни, Ревека я чакали часове тежък труд. Както се оказало обаче, камилите явно не били твърде жадни. * Но Ревека не знаела това предварително. Тя била готова и дори имала силно желание да работи колкото е необходимо, за да окаже гостоприемство на този възрастен непознат. Той приел предложението ѝ. След това внимателно наблюдавал как младата жена отново и отново пълнела стомната с вода и я изливала в поилото. (Битие 24:20, 21)

Ревека била трудолюбива и гостоприемна

Ревека е оставила чудесен пример за нас днес. Живеем в свят, в който цари егоизъм. Както било предсказано, хората „обичат само себе си“ и не полагат усилия да помагат на другите. (2 Тимотей 3:1–5) Добре е християните, които се борят с това влияние, да размишляват за примера на тази млада жена от древността, тичаща от кладенеца до поилото и обратно.

Със сигурност Ревека забелязала, че възрастният мъж я гледа съсредоточено. В погледа му нямало нищо неприлично — той изразявал удивление и радост. Когато Ревека най–накрая приключила, мъжът ѝ подарил ценни бижута! После той се обърнал към нея: „Моля те, кажи ми чия дъщеря си! Има ли в дома на баща ти място да пренощуваме?“ Когато му разказала за семейството си, радостта му се увеличила. Вероятно от вълнение тя добавила: „Имаме и слама, и много храна за камилите, имаме и място за пренощуване.“ Това било забележително предложение, тъй като с възрастния мъж имало и други хора. Тогава тя изтичала преди него, за да разкаже на майка си за случилото се. (Битие 24:22–28, 32)

Очевидно Ревека била възпитана да проявява гостоприемство. Това е още едно качество, което днес се среща все по–рядко, и още една причина да подражаваме на вярата на тази добросърдечна млада жена. Вярата в Бога трябва да ни подтиква да сме гостоприемни. Самият Йехова проявява това качество — той е щедър към всички и иска служителите му да следват неговия пример. Когато сме гостоприемни дори към онези, които вероятно няма да могат да ни се отплатят, радваме своя небесен Баща. (Матей 5:44–46; 1 Петър 4:9)

„ТИ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕШ ЗА МОЯ СИН ЖЕНА“

Кой бил този възрастен човек при кладенеца? Той бил служител на Авраам, брата на дядото на Ревека. Затова той бил добре дошъл в дома на Ватуил, бащата на Ревека. Името на този служител вероятно било Елиезер. * Домакините му предложили да се нахрани, но той отказал да яде, докато не изясни причината за посещението си. (Битие 24:31–33) Можем да си представим с какво въодушевление говорил, тъй като току–що бил видял ясното доказателство, че неговият Бог, Йехова, го благославя във важната му задача. В какъв смисъл?

Представи си как Елиезер разказвал историята си, докато бащата на Ревека Ватуил и брат ѝ Лаван го слушали много внимателно. Той им казал, че Йехова богато е благословил Авраам в Ханаан и че Авраам и Сара имали син, Исаак, който щял да наследи всичко. Авраам бил дал важна задача на слугата си — да намери съпруга за Исаак сред роднините на Авраам в Харан. (Битие 24:34–38)

Авраам накарал Елиезер да се закълне, че няма да избере за Исаак някоя от ханаанките. Защо? Те нито се покланяли на Йехова Бог, нито го уважавали. Авраам знаел, че в определеното време Йехова щял да накаже ханаанците за злите им дела. Той не искал скъпият му син Исаак да има връзка с тези хора и техния неморален живот. Авраам знаел също, че синът му има важна роля в изпълнението на Божиите обещания. (Битие 15:16; 17:19; 24:2–4)

Елиезер разказал на домакините, че когато пристигнал при кладенеца край Харан, се обърнал към Йехова Бог в молитва. Той поискал Йехова да избере за коя млада жена да се ожени Исаак. Как? Елиезер помолил Бог да се погрижи девойката, която е избрал за Исаак, да дойде при кладенеца. Когато я помоли за вода, тя да даде не само на него, но и на камилите му. (Битие 24:12–14) И ето, че именно Ревека дошла и направила точно това! Представи си как се почувствала тя, ако е дочула онова, което Елиезер разказал на семейството ѝ!

Ватуил и Лаван били развълнувани от неговия разказ и казали: „Всичко това е от Йехова.“ Според обичая те сключили брачен договор, като сгодили Ревека за Исаак. (Битие 24:50–54) Но означавало ли това, че Ревека нямала думата по този въпрос?

Седмици по–рано, докато говорил с Авраам, Елиезер повдигнал точно този въпрос: „Ами ако жената не иска да дойде с мене?“ Авраам отговорил: „Ще бъдеш освободен от клетвата си.“ (Битие 24:39, 41) В дома на Ватуил също се зачитало мнението на младата жена. Елиезер толкова се вълнувал поради успеха, който пожънал, че на следващата сутрин помолил веднага да се върне в Ханаан заедно с Ревека. Семейството ѝ обаче искало тя да остане при тях поне още 10 дни. Накрая те решили въпроса по следния начин: „Нека извикаме младата жена и нека чуем какво ще каже тя!“ (Битие 24:57)

Сега Ревека трябвало да вземе важно решение. Какво щяла да каже? Дали щяла да умолява баща си и брат си да не я пускат да тръгне към неизвестното? Или смятала за привилегия възможността да участва в събития, които очевидно били водени от Йехова? Отговорът ѝ разкрил какво мислела тя за тази внезапна, дори плашеща промяна в живота ѝ. Тя просто казала: „Искам.“ (Битие 24:58)

Само какъв забележителен дух проявила Ревека! Днес обичаите ни във връзка с брака вероятно са по–различни, но можем да научим много от нейния пример. За Ревека най–важното не били личните ѝ предпочитания, а волята на нейния Бог Йехова. Днес Божието Слово все още съдържа най–доброто ръководство относно брака — то ни съветва какъв брачен партньор да изберем и как да бъдем добър съпруг или съпруга. (2 Коринтяни 6:14, 15; Ефесяни 5:28–33) Ще бъде мъдро да следваме примера на Ревека и да се стараем да вършим нещата по начин, който Бог одобрява.

„КОЙ Е ТОЗИ МЪЖ?“

Ватуил и останалите от семейството благословили любимата си Ревека. След това тя заедно с Девора — жената, която я кърмила като малка — и някои прислужници тръгнала с Елиезер и мъжете, които били с него. (Битие 24:59–61; 35:8) Не след дълго Харан вече бил далече зад тях. Пътят бил дълъг, около 800 км. Пътуването вероятно продължило три седмици и не било особено удобно. Ревека била виждала много камили преди, но не можем да направим заключението, че била опитна в язденето им. Библията казва, че роднините ѝ отглеждали овце, а не че били търговци, пътуващи с камили. (Битие 29:10) Онези, които нямат опит в язденето на камила, често казват, че им е неудобно, дори ако пътуването е кратко.

Във всеки случай Ревека гледала напред към бъдещето и без съмнение се опитвала да научи колкото се може повече от Елиезер за Исаак и семейството му. Представи си как вечер стоят около огъня и Елиезер ѝ разказва за обещанието, което Йехова дал на приятеля си Авраам — от неговата родословна линия да произлезе потомък, който да донесе благословии на цялото човечество. Помисли за страхопочитанието, което изпълнило сърцето на Ревека, когато осъзнала, че това обещание щяло да се изпълни посредством нейния бъдещ съпруг и съответно посредством нея! (Битие 22:15–18)

Ревека проявила смирение — рядко срещано, но ценно качество

Най–накрая настъпил денят, описан в началото на статията. Когато керванът прекосявал Негев и вече започвало да се стъмва, Ревека видяла мъж, който ходел в полето. Той изглеждал замислен. В повествованието четем, че Ревека слязла бързо от камилата, като вероятно дори не изчакала тя да се наведе, и попитала служителя: „Кой е този мъж, който идва насам през полето?“ Щом разбрала, че това е Исаак, тя покрила главата си с покривало. (Битие 24:62–65) Защо? Явно това било знак на уважение към бъдещия ѝ съпруг. На някои хора днес това подчинение може да им се струва старомодно. Но всички ние, както мъже, така и жени, можем да извлечем поука от смирението на Ревека. Та кой от нас не се нуждае от това чудесно качество!

Исаак, който бил на около 40 години, все още скърбял за майка си Сара, която била починала преди 3 години. Явно той бил чувствителен и мил човек. Каква благословия била една толкова трудолюбива, гостоприемна и смирена съпруга за такъв мъж! Какви щели да са отношенията им? В Библията се казва: „Исаак я обикна силно.“ (Битие 24:67; 26:8)

Дори за нас днес, 39 века по–късно, е лесно да обикнем Ревека. Как да не се възхищаваме на смелостта, трудолюбието, гостоприемството и смирението ѝ! Всички ние, млади и стари, мъже и жени, женени и неженени, ще постъпваме мъдро, ако подражаваме на вярата ѝ!

^ абз. 10 Вече било вечер. Повествованието не създава впечатлението, че Ревека била с часове на кладенеца. Не пише, че семейството ѝ е било заспало, когато се върнала, или че някой е отишъл да провери защо се бави толкова.

^ абз. 15 Елиезер не се споменава в този разказ, но най–вероятно той е служителят, за когото става въпрос. Авраам веднъж възнамерявал да завещае всичко на Елиезер, в случай че няма наследник. Така че със сигурност той бил най–възрастният служител, на когото Авраам имал пълно доверие. Служителят от този разказ е описан по същия начин. (Битие 15:2; 24:2–4)