ХОРАТА от Близкия изток в древността изпадали в ужас само като чуели за Асирия. Според библейската книга Йона, когато този пророк получил задача от Бога да извести присъда срещу асирийската столица Ниневия, той избягал в противоположната посока. (Йона 1:1–3) Вероятно причината била ужасяващата репутация на асирийците.

Библейският пророк Наум описва Ниневия като ‘леговище на лъвове и град, който пролива кръв’. Той добавя: „Никога  не му липсва плячка! Чува се плющене на камшик и грохот на колела, препускат коне, подскачат колесници. Конник, огнен меч и блестящо копие, множество убити и купища трупове — мъртвите тела нямат край. Спъват се в мъртвите им тела.“ (Наум 2:11; 3:1–3) Дали световната история подкрепя библейското описание на Асирия?

В книгата „Светлина от древното минало“ Асирия е наречена „безмилостна машина за убиване, която всявала страх във враговете си“. Асирийският цар Ашурназирпал II се хвалел с отношението си към хората, които му се противопоставяли, по следния начин:

„Издигнах колона срещу неговата градска порта, одрах всички военачалници, които се вдигнаха на бунт, и покрих колоната с кожата им. Някои зазидах в колоната, други набучих на колове върху нея ... и отрязах крайниците на служителите, на придворните служители, които се разбунтуваха ... Много от пленниците изгорих, а мнозина отведох живи.“ При разкопките на асирийски дворци археолозите открили по стените релефни изображения на бруталното отношение към пленниците.

През 740 г. пр.н.е Асирия завладяла Самария, столицата на северното царство Израил, и отвела народа в плен. Осем години по–късно Асирия нахлула в Юда. * (4 Царе 18:13) Асирийският цар Сенахирим поискал от юдейския цар Езекия данък в размер на 30 таланта злато и 300 таланта сребро. В Библията пише, че този данък бил платен. Въпреки това Сенахирим също настоявал юдейската столица Йерусалим да се предаде доброволно. (4 Царе 18:9–17, 28–31)

В Ниневия археолозите са открили хрониките на Сенахирим, които съдържат сведения за същите събития. В текста, който е гравиран на глинена шестоъгълна призма, асирийският цар се хвали с думите: „Що се отнася до юдея Езекия, той отказа да ми се подчини, затова аз обсадих 46 от неговите укрепени градове и много от заобикалящите ги малки села и ги превзех ... Него самия [Езекия] затворих в Йерусалим, в царския му дворец, като птичка в клетка.“ След това Сенахирим твърди, че Езекия му изпратил „30 таланта злато, 800 таланта сребро, скъпоценни камъни ... (и) всякакви видове съкровища“, като всъщност увеличил броя на сребърните таланти, които в действителност получил.

Забележи обаче, че Сенахирим не твърди, че е завладял Йерусалим. Всъщност той не споменава нищо за поражението, нанесено върху войската му посредством божествена намеса. Според Библията ангел на Бога убил 185 000 асирийски войници за една нощ. (4 Царе 19:35, 36) Ученият Джак Финеган казва: „Имайки предвид, че надписите на асирийските царе са изпълнени само с хвалби, едва ли можем да очакваме Сенахирим да признае подобно поражение.“

Около 100 години преди падането на Асирийската империя Исаия заявил, че  Йехова Бог ще държи тези горделиви владетели отговорни заради надменното им отношение към народа му. ‘Ще потърся сметка от царя на Асирия за делата на надменното му сърце и за гордостта на високомерните му очи’, казал Йехова. (Исаия 10:12) Освен това Божият пророк Наум предсказал, че Ниневия ще бъде разграбена, че портите ѝ ще бъдат отворени за нейните врагове и че пазачите ѝ ще се разбягат. (Наум 2:8, 9; 3:7, 13, 17, 19) Библейският пророк Софония писал, че градът ще се превърне в „гола пустош“. (Софония 2:13–15)

Тези пророчества за унищожение се изпълнили през 632 г. пр.н.е. Тогава съюзническите войски на вавилонците и мидийците превзели Ниневия, като така Асирийската империя била застигната от позорен край. Според вавилонската хроника, описваща събитието, завоевателите „взели голяма плячка от града и храма“ и превърнали Ниневия в „купчина развалини“. Днес на източния бряг на река Тигър, срещу град Мосул (Ирак), където някога се намирала Ниневия, има само руини.

Унищожението на Асирия допринесло за изпълнението на още едно библейско пророчество. По–рано, през 740 г. пр.н.е., Асирия отвела жителите на десетплеменното царство в плен. По същото време Божият пророк Исаия предсказал, че Йехова ще ‘сломи асириеца, ще го стъпче’ и ще върне израилтяните в земята им. Той писал, че ‘Бог ще събере оцелелия остатък от своя народ от Асирия’. Точно това се случило след около 200 години. (Исаия 11:11, 12; 14:25)

Много преди падането на Ниневия, докато нейните царе все още всявали страх в сърцето на враговете си, Исаия предсказал идването на много по–различен владетел. Той писал: „Роди ни се дете, сдобихме се със син, и княжеската власт ще бъде на раменете му. Той ще бъде наричан ... Княз на мира. Княжеската му власт ще се разпростира надалече и мирът на Давидовия престол и в царството му няма да има край, за да бъде то установено и поддържано чрез справедливост и праведност от сега и до безпределни времена. Пламенността на Йехова, Богът на небесните войнства, ще направи това.“ (Исаия 9:6, 7)

‘Князът на мира’ Исус Христос ще управлява над цялата земя. В Псалм 72:7, 8 пише: „В неговите дни праведният ще процъфтява и ще има изобилие от мир, докато съществува луната. Той ще има поданици от море до море и от Реката до краищата на земята.“

Посредством този могъщ „Княз на мира“ Йехова Бог ще изпълни обещанието, записано в Псалм 46:8, 9: „Елате, вижте делата на Йехова, поразителните неща, които той върши на земята! Той прекратява войните до краищата на земята, счупва лъковете, строшава копията и изгаря с огън колесниците.“

Още днес, преди да се е изпълнило това пророчество, Свидетелите на Йехова участват в библейска образователна програма, която учи хората на мир, подобно на Исус. В действителност Бог, а не хората, ще изпълни пророчеството, записано в Исаия 2:4: „Те ще изковат мечовете си на палешници и копията си на сърпове. Нито един народ няма да вдигне меч против друг народ и вече няма да се учат да воюват.“ Днес обаче светът и неговите управници използват по един билион долара годишно за военно оборудване.

Точните пророчества правят Библията уникална книга и показват на хората, които искрено търсят истината, че тя без съмнение е достойна за доверието ни. В следващата статия от тази поредица ще разгледаме древния Вавилон — столицата на третата велика империя в библейската история.