Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Среща с горилите

Среща с горилите

Среща с горилите

В ГЪСТИТЕ екваториални гори на Централноафриканската република се крие рядко срещано създание. Трябваше да пътуваме в продължение на 12 часа през труднопроходими местности, за да стигнем до националния парк „Дзанга–Ндоки“, непокътнат природен резерват в югозападната част на страната между Камерун и Република Конго. Целта ни беше да видим Макумба, западна равнинна горила, и неговото семейство.

Жената, която ни водеше, ни каза да не се разпръскваме и да сме нащрек за слонове, тъй като трябваше да минем през местности, където те ежедневно търсят храна. Но слоновете не бяха единствената ни грижа. Тя ни предупреди: „Ако горилата ви забележи, не мърдайте и гледайте към земята. Тя няма да ви нарани, само ще вдигне много шум. Не я гледайте в очите. Всъщност установих, че е по–добре да си със затворени очи.“

В групата ни имаше следотърсач от племето баака. * Опитните местни следотърсачи забелязват едва видими следи, долавят миризми и звуци и така намират дори трудно откриваеми животни. Рояци дразнещи пчели ни наобиколиха. Беше ни трудно да настигнем следотърсача, който с лекота крачеше през гъстата растителност.

Скоро преминахме през девствени гори, където малцина западняци бяха стъпвали. Тогава внезапно следотърсачът спря и размаха ръцете си над огромна площ близо до пътеката. Видяхме смачкани храсти и утъпкана трева, където си бяха играли млади горили, както и счупени и оголени клони, остатъци от късната им закуска. С нетърпение очаквахме първата ни среща с горилите.

След около 3 километра следотърсачът забави крачка. За да не уплаши горилите, той започна да цъка с език. Чу се силен рев, придружен от пукот на клони. Жената, която ни беше водач, ни направи знак да се приближим. С пръст пред устните си тя ни предупреди да пазим пълна тишина. Каза ни да се наведем и да погледнем между дърветата. На 8 метра от нас стоеше Макумба!

Шумната до преди малко гора утихна и чувахме само ударите на сърцето си. Единственият въпрос, който се въртеше в ума ни, беше дали Макумба ще ни нападне. Горилата се обърна към нас и ни поздрави с прозявка, без да ни удостои с голямо внимание. Изпитахме огромно облекчение!

Макар че на езика ака името „Макумба“ означава „бърз“, през цялото време докато бяхме там, Макумба закусваше бавно и с наслада. Наблизо две млади горили се боричкаха и гъделичкаха. Десетмесечният Сопо, който имаше големи кръгли очи, си играеше до майка си Мопамби, която нежно го придърпваше към себе си, всеки път щом той от любопитство се отдалечаваше. Останалите от семейството или късаха листа и белеха клони, или си играеха на групи, хвърляйки ни само по един поглед.

Час по–късно времето ни изтече. Изглежда Макумба се отегчи, изрева, изправи се и се отправи към гората. След няколко секунди цялото семейство се изгуби от погледа ни. Въпреки че прекарахме много малко време с тези величествени създания, дълго ще помним срещата с тях.

[Бележка под линия]

^ Хората от това племе са смятани за пигмеи поради външността си и ниския си ръст.

[Блок на страница 13]

НАВИЦИТЕ НА ГОРИЛИТЕ

Нашият водач ни обясни, че въпреки масивното си тяло, горилата се храни с пъпки, филизи и листа. Менюто ѝ включва също насекоми и сезонни плодове. Тя може да измине до 4 километра на ден в търсене на храна. Семейството горили спи на земята или прави гнезда на дърветата. Доминиращият мъжки е наричан „среброгръб“, тъй като козината на гърба му побелява с възрастта. Обикновено той спи на земята, за да защитава семейството си.

За да свикнат горилите с човешко присъствие, всеки ден поне за пет години следотърсачите отиват при тях. След това горилите може да бъдат посещавани от туристи, като средствата от входните такси за парка се използват за проучвания и за запазване на този застрашен вид.

[Карти на страница 12]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

АФРИКА

ЦЕНТРАЛНОАФРИКАНСКА РЕПУБЛИКА

Национален парк „Дзанга–Ндоки“

[Снимка на страници 12, 13]

Ръка на възрастна горила в реален размер. Колко голяма е твоята ръка в сравнение с нея?

[Снимка на страница 13]

Западната равнинна горила може да достигне 1,8 метра височина и да тежи над 200 килограма

[Източник]

© Juan Carlos Muñoz/age fotostock

[Информация за източника на снимката на страница 12]

© N A Planken-Kooij/YAY Micro/age fotostock

[Информация за източника на снимката на страница 14]

© FLPA/Terry Whittaker/age fotostock