— Разкажи ни малко за себе си.

— Баща ми беше обущар, а майка ми работеше във ферма. Аз обаче исках да стана учен. Възхищавах се на хубавите цветя, птици и насекоми около дома ни. Смятах, че те са се появили в резултат на свръхчовешка мъдрост.

— Винаги ли си вярвала, че има Създател?

— Не. Всъщност още като дете започнах да се съмнявам в съществуването на Бога. Тъй като баща ми почина внезапно от инфаркт, се питах защо Създателят на толкова много красиви творения допуска хората да страдат и да умират.

— Помогна ли ти науката да намериш отговора?

— Отначало не. Когато започнах да се занимавам с молекулярна биология, изследвах програмираната клетъчна смърт, която е полезна за тялото ни и която се различава от некрозата, причиняваща възпаления и гангрена. Допреди няколко години учените не обръщаха внимание на този процес, макар че той е изключително необходим за здравето ни.

— В какъв смисъл програмираната клетъчна смърт е необходима?

— Тялото ни е съставено от билиони микроскопични клетки. На практика всички те трябва да умрат и да бъдат заменени. Всички видове клетки имат различна продължителност на живот — някои се заменят на няколко седмици, а други на няколко години. Необходимо е процесът на програмираната клетъчна смърт да протича по точно определен начин, за да може да се запази финият баланс между смъртта на клетките и производството на нови клетки.

 — Какво може да се обърка?

— Някои проучвания показват, че ако клетките живеят по–дълго от нормалното, човек може да се разболее от ревматоиден артрит или рак. От друга страна, ако клетките умрат преждевременно, може да се появят болести като Паркинсон или Алцхаймер. Чрез изследванията си се опитвам да намеря лечение за тези болести.

— Как ти повлия проучването на клетъчната смърт?

— Да си призная, бях объркана. По всичко личеше, че този удивителен процес е бил замислен от някого, който е загрижен за здравето ни. Затова продължавах да се питам защо хората страдат и умират. Не можех да намеря отговор на въпроса.

— Все пак си била убедена, че процесът на програмирана клетъчна смърт е бил замислен.

— Да. Сложността на процеса е изумителна, а прецизността му разкрива несравнима мъдрост. Вярвам, че нейният източник е Бог. Използвам мощни микроскопи, за да изследвам многобройните сложни механизми, които регулират процеса. При необходимост някои от тези механизми могат само за няколко секунди да задействат разрушаването на клетката. Клетките участват в собственото си унищожение. Замисълът на целия процес е наистина удивителен!

— Как намери отговори на въпросите си относно Бога и страданията?

— През 1991 г. двама Свидетели на Йехова ме посетиха у дома. Попитах ги защо умираме и те ми показаха следната мисъл от Библията: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта.“ (Римляни 5:12) Ако не се беше разбунтувал срещу Бога, първият човек щеше да живее вечно. Веднага осъзнах, че този факт съответства на онова, което вече бях установила чрез проучванията си. Убедена съм, че Бог не е имал намерение хората да умират. Тъй като почти всички клетки биват периодично заменяни, вечният живот е напълно възможен.

— Какво те убеди, че Библията е Божието Слово?

— Научих какво се казва за Бога в Псалм 139:16: „Очите ти видяха моя зародиш и в твоята книга бяха записани всичките му части.“ Продължавам да изучавам генетичната информация, записана в клетките ни. Как псалмистът могъл да знае, че тази информация е записана? Колкото повече изучавах Библията, толкова повече се убеждавах, че е вдъхновена от Бога.

— Кой ти помогна да разбереш какво учи Библията?

— Един Свидетел на Йехова ми предложи да изучава Библията с мене. Най–накрая научих защо Бог допуска страданията. Също така разбрах, че Бог „ще погълне смъртта завинаги“. (Исаия 25:8) За нашия Създател няма да е трудно да направи така, че удивителните системи в тялото ни да функционират съвършено, за да можем да живеем вечно.

— Как използваш познанието от Библията, за да помагаш на другите?

— През 1995 г. станах Свидетелка на Йехова и оттогава се старая да използвам всяка възможност да споделям с другите онова, което съм научила от Библията. Например една моя колежка беше съкрушена, след като брат ѝ се самоуби. Нейната църква учи, че самоубийството е непростим грях. Показах ѝ обаче, че Библията дава надежда за възкресение. (Йоан 5:28, 29) Когато научи, че Създателят е загрижен за нас, тя намери утеха. В такива моменти осъзнавам, че да споделям библейските истини с другите, ми носи повече удовлетворение, отколкото науката!