Какво представляват ценностите? Това са морални или етични принципи, които смятаме за правилни и важни. Към тях може да спадат прошката, честността, любовта, уважението към живота и самоконтролът. Затова нашите ценности влияят на поведението, приоритетите и взаимоотношенията ни с другите, както и на ръководството, което осигуряваме на децата си. Но макар да имат голяма стойност, моралните ценности западат.

През 2008 г. учени в САЩ интервюирали стотици млади хора относно възгледа им за моралните ценности. Във вестник „Ню Йорк Таймс“ журналистът Дейвид Брукс писал: „Тъжно е колко малко те мислят и говорят за морала.“ Повечето смятали, че изнасилванията и убийствата са нещо погрешно, но освен при тези крайни случаи мисълта за морал изобщо не изниквала в ума им дори когато ставало въпрос за шофиране в нетрезво състояние, преписване в училище или изневяра. Едно момиче дори казало: „Рядко се замислям кое е правилно и кое погрешно.“ Мнозина мислят по следния начин:  „Прави онова, което смяташ за правилно. Слушай сърцето си.“ Разумно ли е да разсъждаваме по този начин?

Макар да е способно да проявява голяма любов и съчувствие, човешкото сърце може да бъде „измамливо“. (Йеремия 17:9) Тази тъжна действителност личи от променящите се морални стандарти в света — тенденция, която Библията предсказала. Много отдавна в нея било записано: „В последните дни ... хората ще обичат само себе си, ще обичат парите, ще бъдат самонадеяни, високомерни, ... безсърдечни, ... свирепи, ... без любов към добротата, ще обичат удоволствията, вместо да обичат Бога.“ (2 Тимотей 3:1–5)

Този факт би трябвало да ни подтиква да изследваме сърцето си, а не да му се доверяваме. Библията откровено казва: „Който се уповава на сърцето си, е безразсъден.“ (Притчи 28:26) Оттук става ясно, че сърцето ни трябва да бъде „настроено“ според подходящи ценности, ако искаме да ни служи по правилен начин. Къде можем да намерим такива ценности? Мнозина ги търсят в Библията, като се възхищават на нейната мъдрост и откровеност.

Ясно се вижда, че библейските ценности са създадени за хората. Да разгледаме няколко примера — качествата любов, милост, щедрост и честност.

Любов към другите.

В една книга се казва: „Ако си се научил да обичаш, щастието със сигурност ще почука на вратата ти.“ (Engineering Happiness—A New Approach for Building a Joyful Life) Очевидно е, че като хора, се нуждаем от любов. Без нея не можем да сме истински щастливи.

Какво казва Библията: „Облечете се с любовта, защото тя свързва всичко по съвършен начин.“ (Колосяни 3:14) Същият библейски писател писал още: „Ако ... ми липсва любов, нищо не съм.“ (1 Коринтяни 13:2)

Тази любов не е нито романтична, нито чисто сантиментална, а е основана на принципи. В 1 Коринтяни 13:4–7 четем: „Любовта е дълготърпелива и милостива. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, не се държи неприлично, не търси изгода за себе си, не се раздразнява, не е злопаметна, не се радва на неправедността, но се радва на истината, понася всичко, ... издържа всичко.“

Когато в семейството липсва такава любов, всички страдат, особено децата. Една жена на име Моника писала, че като дете била подложена на физически, емоционален и сексуален тормоз. Тя казва: „Никой не ме обичаше и бях изгубила всякаква надежда.“ На 15–годишна възраст се преместила при баба си и дядо си, които са Свидетели на Йехова.

Моника казва: „През двете години, в които живях с тях, макар че бях срамежлива, те ме учеха да бъда общителна, да обичам другите и да съм загрижена за хората. Те ми помогнаха да стана почтена млада жена.“ Сега Моника се радва на щастлив семеен живот и заедно със  съпруга и трите си деца проявява любов към другите, като споделя посланието на Библията с тях.

Един особено незабележим враг на любовта е материализмът — убеждението, че материалното благополучие и удоволствията са най–важни в живота. Но все пак изследванията показват, че човек се нуждае от изненадващо малко пари, за да бъде щастлив. Всъщност хората, които следват материалистични стремежи, може да харчат пари за неща, които не носят щастие. И Библията подкрепя тази мисъл. В Еклисиаст 5:10 се казва: „Който обича среброто, никога няма да се насити на сребро и който обича богатството — на печалба. И това е суета.“ В Библията също пише: „Нека в живота ви няма любов към парите.“ (Евреи 13:5)

Милост и щедрост.

В статия на „Грейтър Гуд Сайънс Център“ към Калифорнийския университет в Бъркли се казва: „Нямаше ли да е прекрасно да отидеш в магазина и да си купиш щастие за цял живот? Тази идея не е чак толкова невероятна, ако онова, което купуваш, е предназначено за някой друг.“ Какъв е изводът? Даването ни прави по–щастливи от получаването.

Какво казва Библията: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35)

Често най–добрият и най–възнаграждаващият начин да даваш е да даваш от себе си, от своето време и енергия. Например една жена на име Карън забелязала три жени — майка с двете си дъщери — да седят в кола с вдигнат преден капак. Майката и една от дъщерите трябвало да хванат самолет, но колата им не можела да запали, а таксито закъснявало. Карън им предложила да ги закара, макар че летището било на 45 минути път. Те приели предложението. На връщане Карън видяла, че другата дъщеря все още чака в колата си на паркинга.

— Съпругът ми идва насам — казала жената.

— Радвам се, че всичко е наред — отговорила Карън. — Отивам да поработя в градината на нашата Зала на Царството, или църква.

— Да не би да сте Свидетелка на Йехова? — попитала жената.

— Да — отвърнала Карън и последвал кратък разговор.

След няколко седмици Карън получила писмо по пощата. В него се казвало отчасти: „Двете с майка ми не сме забравили прекрасната Ви постъпка. Успяхме да хванем полетите си благодарение на Вас! Сестра ми каза, че сте Свидетелка на Йехова, което обяснява всичко. Майка ми също е Свидетелка, а аз съм неактивна. Но скоро ще положа усилия нещата да се променят!“ Карън се развълнувала да научи, че е помогнала на две свои сестри по вяра. „Разплаках се“, споделя тя.

Писателят Чарлз Уорнър писал: „Една от най–красивите награди в живота е, че всеки, който искрено се опитва да помага  на някого, помага и на себе си.“ Това е вярно, защото Бог не е създал хората да мислят само за себе си, а да отразяват неговите скъпоценни качества. (Битие 1:27)

Честност.

Това качество стои в основата на всяко цивилизовано общество. Липсата на честност води до страх, недоверие и социален упадък.

Какво казва Библията: „Кой може да е гост в [Божия] шатър?“ Отговорът е: „Онзи, който живее безгрешно, ... и говори истината в сърцето си.“ (Псалм 15:1, 2) Истинската честност, подобно на другите качества, които разгледахме, е черта на характера. Тя не зависи от обстоятелствата и не е подбуждана от желание за лична изгода.

Какво станало с Кристина, която намерила чантата с пари? Нейното искрено желание не било да забогатее, а да е угодна на Бога. Затова когато разтревоженият притежател на парите се върнал, тя му казала, че е намерила парите му. Той бил изумен от нейната честност. Работодателят ѝ също бил впечатлен и затова назначил Кристина като началник–склад — длъжност, на която се гласува голямо доверие. Колко верни са думите от 1 Петър 3:10: „Онзи, който би искал да живее и да види добри дни, нека въздържа ... устните си от измама.“

Моралните ценности, които се намират в Библията, отразяват силната любов, която нашият Създател проявява към нас, тъй като тези ценности ни помагат да ходим „в пътя на добрите“. (Притчи 2:20; Исаия 48:17, 18) Когато следваме ръководството на Бога, ние, от своя страна, показваме любовта си към него и получаваме много благословии. Всъщност Библията ни дава следното обещание: „Придържай се към [Божия] път — той ще те издигне и ти ще наследиш земята. Когато злите бъдат унищожени, ти ще видиш това.“ (Псалм 37:34)

Какво чудесно бъдеще очаква онези, които се придържат към библейските стандарти — живот в мирен свят без никакво зло! Наистина си заслужава да обръщаме внимание на ценностите, на които ни учи Библията.