СЮЗАН започнала да си задава въпроси относно Бога на 7–годишна възраст, когато нейният 9–годишен приятел Ал постъпил в болница заради детски паралич и бил вкаран в т.нар. „железен бял дроб“. Тя описала преживяването си в броя на вестник „Ню Йорк Таймс“ от 6 януари 2013 г.

След като посетила Ал в болницата, Сюзан попитала майка си: „Защо Бог причинява това на едно малко момче?“

Майка ѝ отговорила: „Свещеникът би казал, че Бог сигурно си има причини, но не знам какви може да са те.“

Две години по–късно, през 1954 г., ваксината на Джонас Солк срещу полиомиелита вече била на разположение и майката на Сюзан казала, че може би Бог е ръководил проучванията му.

„Бог отдавна трябваше да е насочил лекарите, така че да не се налага Ал да е в тази машина“, отвърнала Сюзан.

Сюзан обобщила разказа за преживяното в детството си по следния начин: „[Ал] почина само 8 години по–късно, като дотогава аз вече бях заклета атеистка.“

Подобно на Сюзан много хора, които са били или свидетели, или жертва на някакво нещастие, не могат да намерят удовлетворяващи отговори на въпросите си относно Бога. Някои от тях стават атеисти. Други може да не отхвърлят напълно съществуването на Бога, но стават скептици.

Идеята не е, че атеистите и скептиците изобщо не са запознати с религията. Често именно това, което са видели в религията, ги е обезверило. Те може да мислят, че тя не е успяла да отговори на трудните житейски въпроси. Какви са те? Иронично е, че в повечето случаи същите въпроси измъчват и онези, които твърдят, че вярват в Бога. Обърни внимание на три въпроса, които хората биха искали да зададат на Бога, ако имат възможност, както и отговорите им от Библията.

Защо възниква този въпрос?

Мнозина правят заключението: „Ако Бог беше любещ, щеше да предотврати трагедиите в живота.“

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО: Навиците и обичаите на хора от други народи може да ни се струват странни, дори шокиращи. Лесно може да изтълкуваме погрешно действията им. Например в някои народи се счита, че поддържането на зрителен контакт е проява на искреност, докато в други това е признак на неуважение. Но дори и в такива случаи би било неоснователно да смятаме, че тези хора не са прави. Вместо това е необходимо просто да ги опознаем по–добре.

Можем ли да кажем същото за разбирането ни относно Бога? Много хора мислят, че страданията са доказателство, че няма Бог. Други обаче, които са разбрали защо Бог допуска страданията, са уверени, че той съществува.

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА: Мислите и пътищата на Бога са различни от нашите. (Исаия 55:8, 9) Затова действията му, както и причините да изчаква, преди да действа, може първоначално да ни се струват странни.

Въпреки това Библията не ни насърчава да се съгласяваме с празни изказвания като „Неведоми са пътищата Господни“. Тя ни насърчава да научим повече за Бога, като ни помага да разберем кога и защо той постъпва по определен начин. * Така може дори да се приближим до него. (Яков 4:8)

Защо възниква този въпрос?

Някои може да разсъждават: „Ако Бог ценеше искреността, нямаше да има толкова лицемерие сред онези, които твърдят, че му се покланят.“

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО: Представи си един син, който отхвърля възпитанието на баща си и напуска дома, за да води неморален живот. Макар че бащата не е съгласен, той оставя сина си да вземе това решение. Правилно ли ще бъде хората, които след време виждат сина, да стигнат до извода, че баща му е бил лош или дори че е нямал баща? Разбира се, че не! По подобен начин лицемерието в религията доказва единствено, че Бог позволява на хората сами да решават какво да правят с живота си.

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА: Бог мрази лицемерието в религията. (Йеремия 7:29–31; 32:35) Същевременно той позволява на хората да упражняват правото си на избор. Мнозина, които твърдят, че вярват в Бога, решават да следват човешки учения и свой собствен стандарт за морал. (Матей 15:7–9)

За разлика от това в религията, която Бог одобрява, няма лицемерие. * Исус казал: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:35) Тази любов трябва да е „без лицемерие“. (Римляни 12:9) Повечето религии не следват този стандарт. По време на геноцида в Руанда през 1994 г. десетки хиляди религиозни хора избивали членове на своята религия само защото били от друго племе. Свидетелите на Йехова обаче не участвали в убийствата и много от тях дори защитавали своите братя по вяра и други хора, като дори рискували живота си за тях. Такива самоотвержени дела показват, че е възможно да има религия без лицемерие.

Защо възниква този въпрос?

Някои може да се чудят: „Защо хората живеят само 80–90 години и след това умират? Какъв е смисълът на такова кратко съществуване?“

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО: Мнозина, които не вярват в съществуването на Бог, признават, че трябва да има причина за сложността и реда в природата. Те осъзнават, че нашата планета, други планети и Луната са разположени така, че да поддържат живота на Земята. Те описват физичните закони, които движат Вселената, като толкова прецизно настроени, че и най–малките изменения биха направили живота на Земята невъзможен.

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА: Макар че много хора гледат на относително малката продължителност на човешкия живот като на доказателство, че няма Бог, природата ясно показва, че има Създател. (Римляни 1:20) Той е направил всичко с умисъл и причината за съществуването ни е тясно свързана с неговото намерение. Бог е създал хората, за да живеят вечно на Земята, и той не се е отказал от това намерение. (Псалм 37:11, 29; Исаия 55:11)

Въпреки че от природата можем да научим за съществуването на Бога и за някои от качествата му, той не е предвидил да разберем какво е намерението му по този начин. Необходимо е Бог да ни разкрие какво е то, както и какъв е смисълът на съществуването ни. Той го прави по прост и ясен начин посредством Библията. * Свидетелите на Йехова те канят непредубедено да обмислиш отговорите, които се намират в нея.