Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Римските пътища — паметници на древното инженерство

Римските пътища — паметници на древното инженерство

Римските пътища — паметници на древното инженерство

КОЙ е най–забележителният римски паметник на културата? Може би ще кажеш, че това е Колизеят, чиито останки могат да се видят в днешен Рим. Но ако говорим за римските строежи, които са оцелели най–дълго и които са от историческо значение, това са пътищата.

По римските главни пътища са преминавали не само стоки и войски. Специалистът по епиграфика Ромоло Стачоли казва, че чрез тях „били разпространявани различни идеи, влияния в изкуството и философски и религиозни доктрини“, включително и ученията на християнството.

В древни времена на римските пътища се гледало като на паметници на културата. За няколко века римляните изградили много добра пътна мрежа, която била дълга повече от 80 000 километра и днес се намира в територията на над трийсет страни.

Първата виа публика, или магистрала, както бихме я нарекли днес, била Виа Апиа (Апиевият път). Наричана Царицата на пътищата, тази магистрала свързвала Рим с пристанището Брундизий (днес Бриндизи), служещо като врата към Изтока. Тя била наречена по името на Апий Клавдий Цек, римският офицер, който започнал строежа ѝ през 312 г. пр.н.е. До Рим отивали също Виа Салария (Салариевият път) и Виа Фламиния (Фламиниевият път), като и двата пътя се простирали на изток към Адриатическо море, осигурявайки достъп до Балканския полуостров и до района на реките Рейн и Дунав. Виа Аурелия (Аврелиевият път) водел на север към Галия и Пиренейския полуостров, а Виа Остиенсис (Остийският път) — към Остия, предпочитаното пристанище за връзка с Африка.

Най–голямото строително начинание в Рим

За римляните пътищата били важни още преди да започнат да строят нови пътища. Градът възникнал там, където няколко древни пътя се срещали при единствения брод в долното течение на река Тибър. Според древни източници, за да подобрят вече съществуващите пътища, римляните прилагали строителните методи на картагенците. В действителност обаче те явно били усвоили изкуството да строят пътища от етруските. И до днес съществуват останки от пътищата на този народ. Още преди да се зароди Римската империя, на територията ѝ съществували множество добре утъпкани черни пътища. Може би по тях животните били водени на паша. Но те не били много удобни, защото през сухия сезон били прашни, а през дъждовния — кални. Римляните често изграждали пътищата си точно върху тях.

Римските пътища били внимателно проектирани и били устойчиви, практични и красиви. В най–добрите случаи те свързвали началната и крайната точка по възможно най–краткия маршрут, което обяснява защо много от тях се състоят от дълги прави отсечки. Често обаче се налагало да следват естествените очертания на терена. В хълмистите и планинските райони, където било възможно, римските инженери изграждали пътищата по средата на склоновете откъм слънчевата им страна. Това спестявало на пътниците неудобствата, породени от лошите климатични условия.

Как римляните строели пътищата си? Те използвали различни методи, но ето някои основни неща, открити при археологическите разкопки.

Първо било определяно откъде ще минава пътят. Това било работа на тогавашните земемери. После идвала трудоемката задача на копаенето, която била извършвана от войници, работници или роби. Били изкопавани два успоредни рова. Минималното разстояние между тях било около 2,5 метра, но обикновено то било 4 метра, а на завоите дори повече. Завършеният път можел да достигне 10 метра широчина заедно с тротоара от двете страни. Пръстта между двата рова била отстранявана и така се образувала голяма вдлъбнатина. След като се достигнела твърда основа, празнината се запълвала с три или четири слоя различни материали. Първият слой можел да се състои от големи камъни или едър чакъл. Следващият бил от малки камъчета или плоски камъни, може би смесени с бетон. Отгоре се слагал трамбован чакъл или натрошени камъни.

Някои римски пътища били покривани само с чакъл. Но онези, които предизвиквали възхищение у хората в древността, били павираните пътища. Най–горният им слой се състоял от големи каменни плочи, обикновено изсичани от скали, които можели да се намерят наблизо. Тези пътища били леко изпъкнали по средата, за да може дъждовната вода да се оттича към канавките от двете им страни. Този метод е допринесъл за тяхната издръжливост, поради което някои от тях са оцелели и до наши дни.

Византийският историк Прокопий нарекъл Апиевия път „невероятен“ около деветстотин години след построяването му. Относно каменните му плочи той писал: „Независимо от времето, което е изминало, и многото коли, които са минавали по тях всеки ден, изгледът им не се е променил ни най–малко и те са все така гладки.“

Как пътищата преодолявали естествени препятствия, като реки например? Един от начините бил да се изградят мостове, някои от които съществуват и до днес, свидетелствайки за забележителните строителни умения на древните римляни. Тунелите в римската пътна мрежа не са толкова известни, но построяването им било още по–голямо предизвикателство предвид техническите възможности по онова време. В един справочник се казва: „Инженерството в Рим ... постигнало успех, който векове наред нямал равен на себе си.“ Пример за това е тунелът при прохода Фурло, който бил част от Фламиниевия път. През 78 г. след внимателно инженерно планиране в скалата бил изсечен четирийсетметров тунел с широчина и височина пет метра. Това било внушително постижение предвид инструментите, които били на разположение по онова време. Построяването на такава пътна мрежа е едно от най–големите човешки постижения.

Пътници и разпространяване на различни идеи

По пътищата се движели войници и търговци, проповедници и туристи, актьори и гладиатори. Онези, които вървели пеша, изминавали по 25–30 километра на ден. Пътниците можели да получат информация за разстоянията от километричните камъни. Те били с различна форма, обикновено цилиндрична, и били поставяни на всеки 1480 метра, което е дължината на една римска миля. Имало също места за почивка, където пътниците можели да сменят конете, да си купят храна или дори да пренощуват. Някои такива места впоследствие се превърнали в малки градове.

Малко преди зараждането на християнството император Август въвел програма за поддържане на пътищата. Той назначил хора, които да се грижат за един или повече пътя. Освен това наредил издигането на милиариум ауреум (златният километричен стълб) в Римския форум. Той имал позлатени бронзови букви и бил крайна точка на всички римски пътища в Италия. Така възникнала поговорката „Всички пътища водят към Рим“. Император Август също изложил карти на пътищата в империята. Явно пътната мрежа била в отлично състояние според нуждите и стандартите на онова време.

Някои пътници в древността дори използвали писмени пътеводители, които ги насочвали в пътуванията им. В тях било посочено например разстоянието между различните места за почивка, както и услугите, които били извършвани там. Но тези пътеводители били скъпи и затова не всички можели да ги ползват.

Християнските проповедници предприемали много пътувания на дълги разстояния. Подобно на своите съвременници, апостол Павел обикновено избирал да пътува по море, когато отивал на изток, като така се възползвал от преобладаващите ветрове в района на Средиземно море, които през лятото обикновено духат от запад. (Деяния 14:25, 26; 20:3; 21:1–3) Когато се отправял на запад обаче, Павел често пътувал по суша, използвайки римските пътища. Така направил при второто и при третото си мисионерско пътуване. * (Деяния 15:36–41; 16:6–8; 17:1, 10; 18:22, 23; 19:1) Около 59 г. той пътувал по Апиевия път до Рим и се срещнал със свои събратя на многолюдния Апиев форум, или пазарен площад, намиращ се на 74 километра югоизточно от Рим. Други го чакали 14 километра по–нататък при мястото за почивка, наречено Трите кръчми. (Деяния 28:13–15) Около 60 г. Павел могъл да каже, че добрата новина е била проповядвана „в цял свят“ — в целия познат тогава свят. (Колосяни 1:6, 23) Римските пътища били изиграли важна роля в това.

Така че римските пътища наистина са забележителни и трайни паметници на културата, които дори са допринесли за разпространяването на добрата новина за Божието Царство. (Матей 24:14)

[Бележка под линия]

^ абз. 18 Виж картата на 33 страница от брошурата „Виж добрата земя“, издадена от Свидетелите на Йехова.

[Снимка на страница 14]

Римски километричен камък

[Снимка на страница 15]

Апиевият път в покрайнините на Рим

[Снимка на страница 15]

Път в древна Остия (Италия)

[Снимка на страница 15]

Коловози, издълбани от древни коли в Австрия

[Снимка на страница 15]

Част от римски път с километрични камъни в Йордания

[Снимка на страница 16]

Останки от гробници край Апиевия път близо до Рим

[Снимка на страница 16]

Тунелът Фурло на Фламиниевия път, областта Марче

[Снимка на страници 16, 17]

Тибериевият мост на Виа Емилия (Емилиевият път) в Римини (Италия)

[Снимка на страница 17]

Павел се срещнал със свои събратя на многолюдния Апиев пазарен площад

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Вляво, Остия: ©danilo donadoni/Marka/age fotostock; вдясно, път с километрични камъни: Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.