1. Защо трябва да приемаме порицанието от Бога?

СОЛОМОН, който бил цар в древния Израил, ни дава основателна причина да приемаме порицанието от Бога. Той казва: „Сине мой, не отхвърляй порицанието от Йехова и не презирай поправянето от него, защото Йехова поправя онзи, когото обича, както баща поправя сина си, който му е мил.“ (Притчи 3:11, 12, НС) Да, твоят небесен Баща те порицава, защото те обича.

2. Какво се има предвид с думата „порицание“, и как един човек може да бъде порицан?

² С думата „порицание“ може да се има предвид наказание, поправяне, наставление и обучение. Апостол Павел писал: „Първоначално никое порицание не ни се струва радостно, а тъжно, но след това на онези, които биват обучени чрез него, то донася мирен плод и това е праведността.“ (Евреи 12:11) Ако приемаш порицанието от Бога и правиш необходимите промени, това може да ти помогне да следваш праведността и да те приближи до святия Бог Йехова. (Псалм 99:5) Поправянето може да дойде от събратя по вяра, от това, което учим на християнските събрания, от нашето изучаване на Божието Слово и от изданията на „верния управител“. (Лука 12:42–44) Несъмнено ще бъдеш много благодарен, когато ти се обърне внимание на нещо, което трябва да поправиш! Но какво порицание може да е необходимо, ако е извършен сериозен грях?

3. Кога някой бива изключен от християнския сбор?

³ Божиите служители изучават Библията и християнските издания. Стандартите на Йехова биват обсъждани на техните християнски събрания и конгреси. Така че  християните знаят какво изисква Йехова от тях. Един християнин бива изключен от сбора само ако не се разкайва за извършването на сериозен грях.

4, 5. Какъв пример на изключване е записан в Библията, и защо сборът бил насърчен да възстанови човека?

⁴ Да разгледаме един библейски пример на изключване от сбора. Сборът в Коринт толерирал ‘такова блудство, каквото не се вършело дори сред другите народи: един мъж да живее с жената на баща си’. Павел насърчил коринтяните ‘да предадат този човек на Сатана за унищожение на плътското влияние, така че духът на сбора да бъде запазен’. (1 Коринтяни 5:1–5) След като бил изключен и така предаден на Сатана, съгрешилият отново станал част от света на Дявола. (1 Йоан 5:19) Отстраняването му премахнало плътското влияние от сбора и запазило „духа“, или преобладаващата нагласа, в него, така че сборът да продължава да отразява Божиите качества. (2 Тимотей 4:22; 1 Коринтяни 5:11–13)

⁵ Преди да измине твърде много време, Павел подканил християните в Коринт да възстановят съгрешилия. Защо? „За да не бъдем измамени от Сатана“ — казал апостолът. Явно съгрешилият се бил разкаял и бил започнал да води морално чист живот. (2 Коринтяни 2:8–11) Ако коринтяните откажели да възстановят в сбора разкайващия се човек, Сатана щял да ги измами, защото те щели да станат безсърдечни и безмилостни, каквито той искал да бъдат. Най–вероятно те скоро простили на разкайващия се и го утешили. (2 Коринтяни 2:5–7)

6. Какво се постига чрез изключването?

⁶ Какво се постига чрез изключването? То поддържа святото име на Йехова чисто от укори и запазва добрата репутация на неговите служители. (1 Петър 1:14–16) Отстраняването на неразкайващия се грешник от сбора е в съгласие с Божиите стандарти и запазва духовната чистота на сбора. То може да помогне също на неразкайващия се да осъзнае сериозността на греха си.

7. Какво влияние оказало на Давид това, че известно време не признавал греховете си?

⁷ Повечето от онези, които извършват сериозен грях, искрено се разкайват и не биват изключени от сбора. Разбира се, искреното разкаяние не винаги идва лесно. Да разгледаме примера на израилския цар Давид, който написал 32 псалм. От тази песен разбираме, че известно време Давид не признавал сериозните си грехове, вероятно свързани с Витсавее. В резултат на това терзанията му във връзка с тези грехове го изтощили, както горещината на лятото изсмуква влагата от едно дърво. Давид страдал физически и душевно, но когато ‘изповядал пред Господа престъпленията си’, Йехова му простил. (Псалм 32:3–5) Тогава Давид пял: „Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие.“ (Псалм 32:1, 2) Колко облекчаващо било за него да изпита милостта на Бога!

8, 9. Как се проявява разкаянието, и колко е важно то по отношение на възстановяването на изключен от сбора човек?

⁸ Ясно е тогава, че за да получи милост, съгрешилият трябва да се разкае. Но разкаянието не означава да изпитваш чувство на срам или страх от това, че грехът може да бъде разкрит. Да се разкаеш означава да промениш нагласата на ума си по отношение на лошото поведение, защото съжаляваш за постъпката си. Разкайващият се човек има „сърце съкрушено и разкаяно“ и иска ‘да поправи неправедното’, ако е възможно. (Псалм 51:17; 2 Коринтяни 7:11)

⁹ Разкаянието е много важен фактор за възстановяването в християнския сбор. Изключеният човек не бива автоматично приет отново в сбора, след като измине определено време. Преди да бъде възстановен, състоянието на сърцето му трябва да претърпи голяма промяна. Той трябва да осъзнае сериозността на своя грях и това какъв укор е нанесъл на Йехова и на сбора. Съгрешилият трябва да се разкае, да се моли усърдно за прошка и да приведе живота си в съгласие с Божиите праведни изисквания. Когато поиска да бъде  възстановен, той трябва да е в състояние да даде доказателство, че се е разкаял и че върши ‘дела, подходящи за разкаянието си’. (Деяния 26:20)

10, 11. Защо не бива да се опитваме да скрием греха си?

¹⁰ Някои, които са съгрешили, може да мислят: „Ако кажа на някого за греха си, ще трябва да отговарям на неудобни въпроси и може да бъда изключен. А ако си мълча, мога да си спестя това и никой в сбора няма да разбере.“ Такова мислене изключва някои важни фактори. Кои са те?

¹¹ Йехова е „Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях“. Но той ‘наказва с мярка’ своите служители. (Изход 34:6, 7; Йеремия 30:11) Ако си съгрешил сериозно и се опитваш да скриеш греха си, как можеш да получиш Божията милост? Йехова е наясно с това, което си извършил, и той няма просто да пренебрегне прегрешението. (Притчи 15:3; Авакум 1:13)

12, 13. Какъв може да е резултатът, ако се опитваме да скрием прегрешението си?

¹² Ако си извършил сериозен грях, признанието ще ти помогне отново да придобиеш чиста съвест. (1 Тимотей 1:18–20) Но отказът да си признаеш може да поквари съвестта ти и това да доведе до повече грехове. Помни, че твоят грях не е просто срещу друг човек или срещу сбора. Той е срещу Бога. Псалмистът пял: „Господ, Чийто престол е на небето; очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада. Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия.“ (Псалм 11:4, 5)

¹³ Йехова няма да благослови никой, който крие сериозен грях и се опитва да остане в чистия християнски сбор. (Яков 4:6) Затова ако си извършил грях и искаш да постъпиш правилно, не се колебай да проявиш честност и да си признаеш. В противен случай ще имаш гузна съвест, особено когато четеш или слушаш съвети във връзка с такива сериозни въпроси. Какво ще стане, ако Йехова оттегли духа си от тебе, както направил в случая с цар Саул? (1 Царе 16:14) Без Божия дух можеш да извършиш дори още по–сериозен грях.

14. Защо съгрешилият трябва да последва съвета от Яков 5:14, 15?

¹⁴ Тогава какво трябва да направи един съгрешил човек, който се разкайва? „Нека повика старейшините на сбора при себе си и нека те се помолят за него, намазвайки го с масло в името на Йехова. И молитвата, изречена с вяра, ще излекува онзи, който е зле, и Йехова ще го вдигне на крака.“ (Яков 5:14, 15) Да се обърне към старейшините е един начин, по който той ще покаже, че ‘дава плодове, подходящи за разкаянието си’. (Матей 3:8) Тези верни и любещи мъже ще ‘се молят за него и ще го намажат с масло в името на Йехова’. Като успокояващо масло техните основани на Библията съвети ще бъдат успокояващи за всеки, който истински се разкайва. (Йеремия 8:22)

15, 16. Как християнските старейшини следват примера на Бога, записан в Езекиил 34:15, 16?

¹⁵ Какъв чудесен пример ни е дал нашият Пастир Йехова, когато освободил юдеите от плен във Вавилон през 537 г. пр.н.е. и когато освободил духовния Израил от „Вавилон Велики“ през 1919 г.! (Откровение 17:3–5; Галатяни 6:16) Така той изпълнил своето обещание: „Сам Аз ще паса овцете Си, и Аз ще ги успокоя ... Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената, и ще подкрепя немощната.“ (Езекиил 34:15, 16)

¹⁶ Йехова нахранил своите фигуративни овце, завел ги да легнат на сигурно място и търсел изгубената. По подобен начин християнските пастири се грижат Божието стадо да е духовно нахранено и да е на сигурно място. Старейшините търсят овцете, които са се отклонили от сбора. Както Бог ‘превързва ранената’, така и надзорниците „превързват“ овцете, които са наранени от нечии думи или от собствените си  действия. И както Бог ‘подкрепя немощната’, така и старейшините помагат на онези, които са станали духовно болни, вероятно защото са съгрешили.

17. Защо не бива да се колебаем да потърсим духовна помощ от старейшините?

¹⁷ Старейшините с радост прилагат съвета: „Продължавайте да проявявате милост ... и то със страх.“ (Юда 23) Някои християни са съгрешили сериозно, като са извършили сексуална неморалност. Но ако те искрено се разкаят, могат да бъдат сигурни, че ще получат милостиво, любещо отношение от старейшините, които с готовност ще им помогнат духовно. Имайки предвид също себе си, Павел казал за тези мъже: „Това не означава, че сме господари на вярата ви, но съдействаме на вашата радост.“ (2 Коринтяни 1:24) Затова не се колебай да се обърнеш към тях за духовна помощ.

18. Как старейшините се отнасят към съгрешилите християни?

¹⁸ Защо можеш да имаш доверие в старейшините, ако си съгрешил сериозно? Най–вече защото те са пастири на Божието стадо. (1 Петър 5:1–4) Никой любещ пастир няма да бие едно послушно блеещо агне, което се е наранило. Следователно, когато старейшините разглеждат случаи на съгрешили християни, те не подхождат към тях като към престъпление, заслужаващо съответното наказание, но като към грях и съответно духовно възстановяване, където е възможно. (Яков 5:13–20) Старейшините трябва да съдят с праведност и „да се отнасят нежно със стадото“. (Деяния 20:29, 30; Исаия 32:1, 2) Както всички други християни, те трябва да ‘вършат праведното, да обичат милост и да ходят смирено със своя Бог’. (Михей 6:8) Тези качества са изключително важни, когато става въпрос за вземането на решения, засягащи живота и святата служба на „овцете на пасбището [на Йехова]“. (Псалм 100:3)

19. С каква нагласа християнските старейшини се опитват да поправят някого?

¹⁹ Християнските пастири са назначени от светия дух и търсят неговото ръководство. Ако „някой предприеме погрешна стъпка, преди самият той да е наясно с това“, мъжете, които проявяват духовни качества, се опитват ‘да поправят този човек с мек дух’. (Галатяни 6:1; Деяния 20:28) С мекота, но в същото време като се придържат непоколебимо към библейските принципи, старейшините се опитват да  поправят неговото мислене, точно както един загрижен лекар намества внимателно счупена кост, така че да не причини ненужно повече болка, но да се погрижи за проблема. (Колосяни 3:12) Тъй като всяка проява на милост ще бъде въз основа на молитва и на Писанието, решенията на старейшините ще отразяват Божия възглед по дадените въпроси. (Матей 18:18)

20. Кога може да е необходимо да бъде направено съобщение пред сбора, че някой е бил порицан?

²⁰ Ако за греха знаят много хора или със сигурност ще разберат, вероятно ще е подходящо да бъде направено съобщение пред сбора, за да се защити репутацията на сбора. Съобщение също може да се направи, ако е необходимо сборът да бъде осведомен. Времето за духовно възстановяване на човек, който е бил порицан от съдебен комитет, може да бъде сравнено с периода, през който някой се възстановява от травма, която временно ограничава дейността му. За известно време би било добре разкайващият се да слуша, вместо да дава отговори на събранията. Старейшините може да уредят някой да изучава Библията с него и да му помогне да направи подобрения в християнската си личност, там където е необходимо, за да може отново да бъде ‘здрав във вярата’. (Тит 2:2) Всичко това се прави с любов, а не с цел да се накаже провинилия се.

21. Как могат да бъдат разглеждани някои случаи на прегрешение?

²¹ Старейшините могат да осигурят духовна помощ по различни начини. Например да предположим, че някой брат, който в миналото е имал проблеми с алкохола, се напие веднъж или два пъти вкъщи насаме. Или някой, който отдавна е отказал цигарите, веднъж или два пъти в момент на слабост пуши, когато е насаме. Въпреки че се е молил и вярва, че Бог му е простил, той трябва да потърси помощта на някой старейшина, така че този грях да не се превърне в навик. Един или двама старейшини могат да помогнат в случая. Но старейшините ще уведомят председателстващия надзорник, ако има и други фактори, които трябва да бъдат разгледани.

22, 23. Защо трябва да продължаваш да приемаш порицание от Бога?

²² За да се радва на Божието одобрение, всеки християнин трябва да обръща внимание на порицанието от Йехова. (1 Тимотей 5:20) Вземай присърце всяко поправяне, което получаваш, когато изучаваш Библията и християнските издания или когато чуеш съвет на събранията и на конгресите на народа на Йехова. Остани бдителен по отношение на вършенето на волята на Йехова. Тогава порицанието от Бога ще ти помага да изградиш една духовна стена — укрепена защитна стена срещу греха.

²³ Приемането на порицание от Бога ще ти помогне да останеш в Божията любов. Вярно е, че някои са били изключени от християнския сбор, но това не е нужно да се случи с тебе, ако ‘пазиш сърцето си’ и ‘постъпваш като мъдър човек’. (Притчи 4:23; Ефесяни 5:15) Ако сега си изключен, защо не предприемеш стъпки към възстановяване? Бог иска всички, които са се отдали на него, да му се покланят вярно и „със сърдечна радост“. (Второзаконие 28:47) Можеш да правиш това вечно, ако винаги приемаш порицанието от Йехова. (Псалм 100:2)