ГРУПА млади християни решили да отидат на кино. Те чули от съучениците си, че филмът е страхотен. Когато отишли в киното, видели на плакатите, рекламиращи филма, мощни оръжия и неприлично облечени жени. Какво щели да направят? Дали все пак щели да влязат в кинозалата и да гледат филма?

Тази случка показва, че решенията, които вземаме, могат да повлияят както положително, така и отрицателно на взаимоотношенията ни с Йехова. Понякога може да искаш да направиш нещо, но по–късно да преосмислиш ситуацията и да промениш решението си. Дали това означава, че си нерешителен, или си постъпил правилно?

Любовта ни към Йехова ни е подтикнала да му се отдадем и да се покръстим. Нашето искрено желание е да останем верни на Бога. Но противникът ни Сатана Дяволът има за цел да пречупи лоялността ни. (Откр. 12:17) Ние сме решили да служим на Йехова и да спазваме заповедите му. Колко жалко би било да променим решението си! Това може да ни струва живота.

Преди повече от 2600 години вавилонският цар Навуходоносор издигнал огромно златно изображение и наредил всички да паднат на колене пред него и да му се поклонят. Ако някой откажел да се подчини, щял да бъде хвърлен в огнена пещ. Тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които се боели от Йехова, не се поклонили пред изображението. Затова били хвърлени в огнената пещ. Макар че Йехова ги избавил чудодейно, те били готови да загубят живота си, вместо да направят компромис с решението си да служат на Бога. (Дан. 3:1–27)

 По–късно пророк Даниил постоянствал в молитва въпреки заплахата да бъде хвърлен в ямата на лъвовете. Той продължил да се моли на Йехова три пъти на ден и не променил решението си да служи на истинския Бог. В резултат на това пророкът бил избавен от „лапите на лъвовете“. (Дан. 6:1–27)

Божиите служители днес също живеят според отдаването си. В едно училище в Африка група ученици Свидетели на Йехова отказали да участват в церемонията по отдаване на чест на национален символ. Те били предупредени, че ако не се присъединят към другите ученици, ще бъдат изключени от училището. Скоро след това министърът на образованието бил на посещение в града и разговарял с някои от младите Свидетели. Те смело му обяснили позицията си по любезен начин. Оттогава този въпрос повече не е повдиган. Младите братя и сестри могат да ходят на училище, без да им бъде оказван натиск да направят компромис с вярванията си.

Да разгледаме случилото се с Джоузеф, чиято съпруга се разболяла от рак и внезапно починала. Семейството на Джоузеф било наясно с позицията му относно погребалните ритуали и я уважило. Но тъй като семейството на съпругата му не е в истината, те искали да бъдат спазени определени погребални обичаи, които Бог не одобрява. Джоузеф споделя: „Когато отказах да направя компромис, роднините се опитаха да повлияят на децата ми, но и те бяха твърди. Освен това искаха да организират бдение над мъртвеца в дома ми според обичая, но аз им казах, че колкото и да настояват, не позволявам това да се прави в моя дом. Роднините знаеха, че този обичай е в разрез с моите убеждения и на съпругата ми, затова след дълъг разговор извършиха бдение на друго място.

През този труден период след загубата умолявах Йехова да помогне на семейството ми да не наруши неговите закони. Той чу молитвите ми и с негова помощ останахме твърди въпреки натиска.“ За Джоузеф и децата му било немислимо да променят решението си да са послушни на Йехова.

Скоро след Пасхата през 32 г. една финикийка отишла при Исус Христос в областта Сидон. Тя неколкократно го молела да изгони демона, обсебил дъщеря ѝ. В началото Исус не отговорил нищо. Той казал на учениците си: „Не съм изпратен при всички, само при изгубените овце от Израилевия дом.“ Тъй като жената настоятелно го молела, Исус казал: „Не е редно да се взема хлябът от децата и да се хвърля на кученцата.“ Проявявайки силна вяра, тя отговорила: „Да, Господарю, но нали кученцата ядат трохите, падащи от трапезата на техните господари.“ Тогава Исус изпълнил молбата ѝ и излекувал дъщеря ѝ. (Мат. 15:21–28)

По този начин Исус подражавал на Йехова, като бил готов да промени решението си, когато обстоятелствата го позволявали. Например, когато израилтяните си направили златно теле, Бог възнамерявал да ги унищожи, но след като Моисей го умолявал да ги пощади, той променил решението си. (Из. 32:7–14)

Апостол Павел подражавал на Йехова и Исус. При един случай Павел смятал, че не е подходящо да взема на мисионерските си пътувания Йоан Марко, защото той бил изоставил Павел и Варнава по време на първата им мисионерска обиколка. По–късно обаче Павел очевидно забелязал напредъка на Марко и сметнал, че той може да му бъде ценен помощник. Затова казал на Тимотей: „Вземи Марко и го доведи със себе си, защото ми е полезен за службата.“ (2 Тим. 4:11)

 Какво научаваме от това? Като подражаваме на нашия милостив, търпелив и любещ небесен Баща, може да преценим, че е необходимо да променим мнението си за другите. За разлика от Йехова и Исус ние сме несъвършени. Щом те били готови на промени, не трябва ли и ние да вземаме предвид обстоятелствата на другите и да сме склонни да променим мнението си за тях?

Може да е необходимо да променим решението си във връзка с теократичните си цели. Някои, които изучават Библията и посещават събранията от известно време, може да отлагат покръстването си. Възможно е някои християни да се колебаят да започнат пионерска служба, въпреки че обстоятелствата им го позволяват. Други изглежда нямат желание да се стремят към отговорности в сбора. (1 Тим. 3:1) Дали се намираш в подобна ситуация? Йехова любещо те кани да се радваш на тези привилегии. Тогава защо не промениш мисленето си и не изпиташ удовлетворението да служиш на Бога и на другите?

Ела, която служи в един клон на Свидетелите на Йехова в Африка, казва: „Когато дойдох в Бетел, не знаех дали ще остана дълго. Исках да давам всичко от себе си в службата за Йехова, но също бях силно привързана към семейството си. В началото близките ми много ми липсваха! Но моята съквартирантка ме насърчи и реших да остана. Сега след десет години в Бетел искам да остана на назначението си и да служа на братята и сестрите си колкото е възможно по–дълго.“

Помниш ли какво се случило с Каин, когато започнал да завижда на брат си и  ‘пламнал от силен гняв’? Бог казал на този изпълнен с омраза мъж, че ще бъде приет благосклонно, ако започне да върши добро. Йехова го посъветвал да победи греха, който се бил „притаил на прага“. Каин можел да промени мисленето и решението си, но избрал да пренебрегне Божия съвет. За съжаление накрая той убил брат си и станал първият убиец. (Бит. 4:2–8)

Да разгледаме примера и на цар Озия. Първоначално той вършел онова, което е правилно в очите на Йехова, и непрестанно търсел Бога. Но за жалост загубил доброто си име, защото се възгордял. Той влязъл в храма да принася тамян, макар че не бил свещеник. Когато свещениците го предупредили да не постъпва самонадеяно, той не променил решението си. Озия се разярил и пренебрегнал предупреждението им. В резултат на това Йехова го поразил с проказа. (2 Лет. 26:3–5, 16–20)

Понякога е наложително да променим решението си. Жаким е съвременен пример за това. Той се покръстил през 1955 г., но през 1978 г. бил изключен. След повече от 20 години той се разкаял и бил възстановен като Свидетел на Йехова. Наскоро един старейшина го попитал защо е чакал толкова дълго, преди да помоли да бъде възстановен. Жаким отговорил: „Бях ядосан и горд. Съжалявам, че минаха толкова много години. Докато бях изключен, знаех, че Свидетелите на Йехова учат истината.“ Той трябвало да промени нагласата си и да се разкае.

Може да попаднем в ситуация, в която да се наложи да променим решението си и начина си на постъпване. Нека бъдем готови да го направим, за да сме угодни в Божиите очи. (Пс. 34:8)