Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Какво ще ядем?“

„Какво ще ядем?“

„Какво ще ядем?“

„КАКВО ще ядем и пием?“ — този въпрос често вълнувал хората по време на Исусовата служба. Той извършил първото си чудо, като превърнал водата във вино. И при два случая нахранил множествата само с няколко хляба и риби. (Матей 16:7–10; Йоан 2:3–11) Исус бил известен не само с това, че се хранел с бедните, но и че присъствал на угощенията на богатите. А враговете му го обвинявали, че е чревоугодник и пияница. (Матей 11:18, 19) Разбира се, това не било вярно. Исус обаче знаел, че за хората било много важно какво ще ядат и пият, затова умело използвал темата за храната, за да обясни нагледно дълбоки истини относно Бога. (Лука 22:14–20; Йоан 6:35–40)

Какво обикновено ядели и пиели хората в дните на Исус? Как била приготвяна храната? И какви усилия били необходими за това? Отговорите на тези въпроси ще ти помогнат да разбереш по–добре някои от събитията и изразите в евангелията.

Дай ни „хляба за този ден“

Когато учел учениците си как да се молят, Исус разкрил, че е подходящо да молят Бога да им осигурява необходимите неща за живота — „хлябът за този ден“. (Матей 6:11) Хлябът бил изключително важна част от храната, затова както на еврейски, така и на гръцки език изразът „храня се“ буквално означава „ям хляб“. През първи век голяма част от храната на юдеите била съставена от зърнените култури, от които приготвяли хляб, като например пшеница и ечемик, а също и други, като овес, лимец и просо. Според изчисленията на изследователите един човек консумирал годишно около 200 килограма зърнени храни, които му осигурявали около половината от нужните калории.

Макар че хлябът можел да се купи на пазара, повечето семейства сами си го изпичали, което било изключително трудоемка работа. В книгата „Хляб, вино, стени и свитъци“ се обяснява: „Понеже било трудно брашното да се съхранява дълго време, домакинята мелела брашно всеки ден.“ Колко дълго протичал този процес? Писателят на книгата казва: „За един час усилна работа с ръчна мелница от един килограм жито се получавало най–много 800 грама брашно. Тъй като обикновено човек консумирал около половин килограм жито на ден, за да осигури храна за пет– или шестчленно семейство, домакинята трябвало да мели цели три часа.“

Нека помислим сега за Мария, майката на Исус. Освен че се грижела за различни домакински задължения, тя трябвало да прави достатъчно хляб, за да нахрани съпруга си, петимата си синове и дъщерите си, които били най–малко две. (Матей 13:55, 56) Несъмнено като другите юдейки Мария се трудела усилно, за да приготвя „хляба за този ден“.

„Елате да закусите“

След като бил възкресен, рано една сутрин Исус се явил пред няколко от своите ученици. Цяла нощ учениците ловели риба, но нямали успех. „Елате да закусите“ — викнал Исус към изморените си приятели. След това им поднесъл прясна риба и хляб. (Йоан 21:9–13) Макар че единствено на това място в евангелията се говори за закуска, било обичайно хората да започват деня, като ядат хляб, ядки и стафиди или маслини.

А какво представлявал обядът? Какво ядели обикновените хора? В книгата „Животът в Израил в библейски времена“ се казва: „Обядът бил лек, състоял се от хляб, зърнени храни, маслини и смокини.“ Навярно учениците носели точно такива продукти, когато се върнали от Сихар и заварили Исус да разговаря със самарянката до кладенеца. Било „около шестият час“, или около 12 часа на обяд, и учениците били „отишли в града да купят храна“. (Йоан 4:5–8)

Вечерта семействата се събирали за главното ядене за деня. В книгата „Бедност и милосърдие в Палестина по римско време — първи–трети век“ се описва какво било това ядене: „Повечето хора ядели хляб или каши, приготвени от ечемик, различни зърнени и бобови храни или по–рядко от жито. Обикновено ги подправяли със сол и зехтин или маслини, а понякога добавяли към тях ароматен сос, мед или сладки плодови сокове.“ На трапезата можело да има и мляко, сирене, зеленчуци и пресни или сушени плодове. По онова време се срещали около 30 вида зеленчуци, като някои от тях били лук, чесън, репички, моркови и зеле, и освен това в тази област се отглеждали над 25 различни вида плодове — (1) смокини, (2) фурми и (3) нар.

Можеш ли да си представиш някои от тези храни на трапезата, когато Исус вечерял заедно с Лазар и сестрите му Марта и Мария? Опитай се да усетиш какъв аромат изпълнил стаята, щом Мария намазала краката на Исус с „чист нард“ — миризмата на храната се смесила с уханието на скъпото благоуханно масло. (Йоан 12:1–3)

„Когато даваш угощение“

При един друг случай, когато бил на гости „в дома на един от по–видните фарисеи“, Исус дал на присъстващите важен урок. Той казал: „Когато даваш угощение, покани бедни, сакати, куци, слепи и ще бъдеш щастлив, защото те нямат с какво да ти се отплатят. Но ще ти бъде заплатено при възкресението на праведните хора.“ (Лука 14:1–14) Ако фарисеят приемел съвета на Исус, каква храна щял да поднесе на гостите си?

Един богат човек можел да предложи специален хляб, изпечен в различни форми и замесен с вино, мед, мляко и подправки. По всяка вероятност на трапезата имало масло и твърдо сирене. Несъмнено били поднасяни пресни и консервирани маслини, както и зехтин. Според книгата „Храната в древността“ „всеки човек използвал годишно по 20 килограма зехтин за храна и допълнително количество за козметични цели и за осветление“.

Ако фарисеят живеел на крайбрежието, той и гостите му вероятно щели да ядат прясна риба. Онези, които живеели във вътрешността на страната, обикновено ядели консервирана риба — маринована или осолена. Домакинът можел да предложи и месо, което обаче рядко получавал някой беден гост. По–често гостите били гощавани с някакво ястие от яйца. (Лука 11:12) Вкусът на тези храни може да е бил подсилван с билки и подправки, като например джоджен, копър, кимион и синапено семе. (Матей 13:31; 23:23; Лука 11:42) След това гостите се наслаждавали на десерт от печено жито, приготвено с бадеми, мед и подправки.

Вероятно на поканените на угощението било предлагано грозде — прясно, сушено или под формата на вино. В Палестина са намерени хиляди преси за вино, които свидетелстват, че много хора се радвали на тази напитка. На едно място в Гаваон археолозите открили 63 винарни, изсечени в скалите, които могли да поберат около 100 000 литра вино.

„Никога не се безпокойте“

Като четеш евангелията, обърни внимание колко често Исус говори за храната в своите притчи или по какъв начин поучава другите по време на хранене. Безспорно Исус и учениците му се наслаждавали на яденето и пиенето особено когато били заедно с близки приятели, но за тях това не било най–важното нещо в живота.

Исус помогнал на учениците си да запазят уравновесен възглед относно яденето и пиенето, когато казал: „Никога не се безпокойте и не казвайте ‘Какво ще ядем?’ или ‘Какво ще пием?’, или ‘Какво ще облечем?’. Понеже именно това са нещата, към които усърдно се стремят хората от другите народи. Вашият небесен Баща обаче знае, че се нуждаете от всичко това.“ (Матей 6:31, 32) Учениците взели присърце този съвет и Бог се грижил за потребностите им. (2 Коринтяни 9:8) Вярно е, че онова, което ядеш, може да се различава от храната на хората през първи век. Но можеш да бъдеш уверен, че Бог ще се грижи за тебе, ако поставиш службата за него на първо място в живота си. (Матей 6:33, 34)