Ватиканският кодекс — защо е толкова ценен?

ВАТИКАНЪТ разполага с колекция от безценни съкровища. Неговите стенописи, скулптури и архитектура са високо ценени заради своята красота и величественост. Но достъпът до едно от най–големите му съкровища беше ограничен в продължение на стотици години. Във Ватиканската библиотека се съхранява ценен ръкопис, който хвърля светлина върху части от Божието Слово, които били писани преди хиляди години. Този ръкопис е известен като Ватиканския кодекс. *

Съществуват интересни сведения относно откриването и спасяването от унищожение на Александрийския и Синайския кодекс — два други ранни библейски ръкописа, ценни за учените. Но произходът на Ватиканския кодекс не е много ясен.

Скрито съкровище

Какъв е произходът на Ватиканския кодекс? За първи път за него се споменава в каталога на Ватиканската библиотека през XV век. Според учените той може да е бил направен в Египет, Кесария или Рим. Но след като обмислил тези предположения, професор Джеймс Бърдзол от Бирмингамския университет (Англия) стигнал до следното заключение: „С две думи, не можем да бъдем сигурни нито за точното време, нито за точното място на създаването на Кодекс Ватиканус и въпреки усилията на учените неговата история преди XV век не може да бъде проследена.“ Независимо от това Ватиканският кодекс бива смятан за един от най–важните библейски ръкописи. Защо можем да кажем това?

През вековете някои преписвачи непреднамерено допуснали грешки в текста на Библията. Затова преводачите, които се стремели да постигнат точност на текста, се сблъскали с предизвикателството да намерят надеждни преписи, чийто текст да съответства на оригиналните писания. Така че можем да си представим с какво вълнение учените щели да изследват Ватиканския кодекс — препис на гръцки език, датиращ от IV век, по–малко от 300 години след завършването на Библията! Този кодекс съдържа пълния текст на Еврейските и на Християнските гръцки писания, с изключение на няколко малки части, които били изгубени с течение на времето.

Дълго време властите във Ватикана трудно позволявали на библейските учени да получат достъп до кодекса. Известният критик сър Фредерик Кениън писал: „През 1843 г., след като чакал няколко месеца, [библейският учен Константин фон] Тишендорф получил разрешение да го види за шест часа. ... През 1845 г. на великия английски учен Трегейлъс му било позволено да го види, но без да преписва и една дума.“ Тишендорф помолил за позволение отново да види ръкописа, но след като успял да препише 20 страници, разрешението било отменено. Както обяснява Кениън, „настойчивите му молби му осигурили още шест дни за изучаване, като така можел да го изучава по три часа на ден за общо четиринайсет дни. Използвайки по най–добър начин това време, през 1867 г. Тишендорф  успял да публикува съвършено издание на ръкописа, каквото не се било появявало дотогава“. След време Ватиканът предоставил на разположение на учените едно по–добро копие.

„Внимателно запазване на текста“

С какво се характеризирал текстът на Ватиканския кодекс? В „Оксфордска илюстрована история на Библията“ се казва, че той се характеризира „с последователност в правописа и с точност на преписването, както и с прецизност в детайлите на текста, който е възпроизведен толкова внимателно“. В същия справочник се казва още: „Следователно можем да направим заключението, че този текст е плод на традицията на старателното преписване.“

Двама известни учени, които били поразени от изключителното качество на текста, били Б. Ф. Уесткот и Ф. Дж. А. Хорт. Техният труд „Новият завет на гръцкия език на оригинала“, издаден през 1881 г. и основан на Ватиканския кодекс и Синайския кодекс, послужил като основа за няколко съвременни превода на Християнските гръцки писания, като например „Емфатична Библия“ от Дж. Б. Родърам и „Превод на новия свят“.

Някои критици обаче смятали, че доверието на Уесткот и Хорт във Ватиканския кодекс е неоснователно. Дали този кодекс наистина предавал точно текста на оригинала? Публикуването на Папирусите Бодмер между 1956 и 1961 г. предизвикало вълнение сред учените, защото те съдържали части от Евангелието според Лука и от Евангелието според Йоан от началото на III век. Дали техният текст съответствал на Ватиканския кодекс, който бил написан по–късно?

В своя труд „Новум Тестаментум“ Филип Пейн и Пол Канарт писали: „Съществува забележителна прилика между текста на Ватиканския [кодекс] и текста на Папирусите Бодмер. Имайки предвид тази прилика, можем да направим заключението, че създателят на Ватиканския кодекс е преписвал от ръкопис, чийто текст се доближава много до Папирусите Бодмер. Следователно преписвачът е използвал или много стар ръкопис или такъв, който се основава на много стар ръкопис.“ А професор Бърдзол казал: „Двата ръкописа са много близки. ... [Ватиканският кодекс] съдържа старателно преписан текст: добавките към текста са премахнати, като се следва традицията на внимателно запазване на текста, който е бил получен.“

От полза за преводачите

Разбира се, не винаги най–старите ръкописи се доближават най–много до оригиналния текст. Но сравняването на Ватиканския кодекс с други ръкописи помага на учените да определят какъв е бил текстът на оригинала. Например в оцелелите до наши дни части от Синайския кодекс, който също датира от IV век, липсва голяма част от историческите книги от Битие до 1 Летописи. Но това, че тези книги се намират във Ватиканския кодекс, потвърждава мястото им в библейския канон.

Според „Оксфордска илюстрована история на Библията“ съществуват спорове между учените най–вече върху „тези откъси, в които става дума за личността на Христос и светата Троица“. Как Ватиканският кодекс е помогнал да се обяснят тези откъси?

Да разгледаме един пример. Както е записано в Йоан 3:13, Исус казал: „Никой не се е възнесъл на небето освен онзи, който слезе от небето, Човешкият син.“ В края на този стих някои преводачи са добавили думите „който е на небето“. По този начин се намеква, че Исус бил едновременно на небето и на земята — представа, която подкрепя доктрината за Троицата. Тази добавена фраза се среща в някои ръкописи от V и X век. Но понеже липсва в по–ранните ръкописи, като Ватиканския и Синайския, много съвременни преводачи не я добавят. Това премахва объркването относно самоличността на Христос и е в пълно съгласие с останалата част на Писанието. Вместо да  бъде едновременно на две места, Исус слязъл от небето и не след дълго щял да се върне на небето, ‘възнасяйки се’ при своя Баща. (Йоан 20:17)

Ватиканският кодекс хвърля светлина и върху стихове, в които се говори за Божието намерение за земята. Да разгледаме един пример във връзка с това. Според „Превод на крал Джеймс“ (англ.) апостол Петър предсказал, че „земята и делата на нея ще бъдат изгорени“. (2 Петър 3:10) Други преводи на Библията предават този стих по подобен начин, тъй като се основават на Александрийския кодекс от V век и по–късни ръкописи. Затова много искрени читатели на Библията са стигнали до заключението, че Бог ще унищожи земята.

Но около един век преди създаването на Александрийския кодекс, Ватиканският кодекс (както и Синайският кодекс от същия период) предава пророчеството на Петър по следния начин — „земята и делата на нея ще бъдат открити“. Дали това е в хармония с останалата част на Библията? Да, разбира се! Буквалната земя „няма да [се] поклати до безпределни времена, завинаги“. (Псалм 104:5) Но по какъв начин земята ще бъде ‘открита’? От други стихове разбираме, че думата „земя“ може да се използва и в преносно значение. Например „земята“ може да говори език и да се весели. (Битие 11:1; 1 Летописи 16:31) Следователно „земята“ може да се отнася за хората, или човешкото общество. Не е ли утешително да знаем, че Бог няма да унищожи нашата планета, но ще разкрие и унищожи напълно злото, както и онези, които го вършат.

То „остава до безпределни времена“

За съжаление достъпът до Ватиканския кодекс беше ограничен в продължение на векове и често читателите на Библията бяха подвеждани относно истинското значение на някои библейски текстове. Но след като Ватиканският кодекс е вече на разположение и съществуват надеждни съвременни преводи, хората, които търсят истината, могат да разберат какво в действителност учи Библията.

Ранните преписвачи включвали често в ръкописите си думите: „Ръката, написала [това], гние в гроба, но написаното остава през годините.“ Днес ние сме благодарни за неуморните усилия на тези анонимни преписвачи. Но заслугата за това, че Библията е запазена, несъмнено принадлежи на нейния Автор, който много отдавна вдъхновил един от пророците си да запише: „Тревата изсъхва, цветът увяхва, но словото на нашия Бог остава до безпределни времена.“ (Исаия 40:8)

[Бележка под линия]

[Блок на страница 20]

Определяне на възрастта на древните ръкописи

Макар че някои преписвачи са отбелязали датата, на която са завършили своя труд, тази информация липсва в повечето гръцки ръкописи. Тогава как учените определят кога е бил направен даден препис на Библията? Точно както един език и произведение на изкуството се различават за различните поколения, така се различава и почеркът на писане. Например до IV век и в продължение на стотици години след това било използвано унциалното писмо, характеризиращо се с главни заоблени букви и подравнени редове на текста. Учените, които внимателно сравняват ръкописите с унциално писмо без дата с подобни документи с дата, могат по–точно да определят кога са били направени ранните ръкописи.

Разбира се, този метод има недостатъци. Професор Брус Мецгър от Принстънската духовна семинария казал: „Понеже почеркът на един човек до известна степен може да остане непроменен през живота му, не е реалистично да се опитваме да определяме дата в период, по–кратък от петдесет години.“ Въз основа на такива внимателни анализи учените като цяло стигат до заключението, че Ватиканският кодекс е бил направен през IV век.