Защо Исус не участвал в политиката?

ПРЕДСТАВИ си, че наблюдаваш една случка през 32 г. Денят привършва. Исус, предсказаният Месия, вече си е спечелил голяма слава, поради това че лекува болните и дори възкресява мъртвите. През този ден той е смаял многохилядно множество, като е извършил могъщи знамения и е учил хората за Бога. Сега разделя огладнелите хора на по–малки групи. Моли се на Йехова и нахранва всички по чудодеен начин. След това, за да не се хвърли нищо, събира каквото е останало от храната. Как реагират хората? (Йоан 6:1–13)

Като виждат чудесата на Исус и способността му да ръководи множествата, грижейки се за техните нужди, хората стигат до заключението, че Исус би бил идеалният цар. (Йоан 6:14) Тяхната реакция не е изненадваща. Припомни си, че те отчаяно се нуждаели от добър и способен владетел. Любимата им родина била под чуждо потисническо управление. Затова те се опитали да накарат Исус да се намеси в политическия живот. Имайки предвид всичко това, обърни внимание на начина, по който постъпил той.

„Исус, като знаеше, че се канят да дойдат и да го хванат, за да го направят цар, пак отиде в планината съвсем сам“, се казва в Йоан 6:15. Едва ли Исус би могъл да покаже по–ясно отношението си по въпроса. Той решително отказал да участва в политическите дела на страната си. Неговото становище никога не се променило. Той казал, че последователите му трябва да постъпват по същия начин. (Йоан 17:16) Защо заел това становище?

Защо Исус избрал да бъде неутрален?

Неутралитетът на Исус по отношение на политиката на този свят бил здраво основан на библейските принципи. Обърни внимание на два от тях.

„Човек владее над човека за негова вреда.“ (Еклисиаст 8:9) Така Библията описва периода на човешкото управление. Помни, че Исус съществувал в небето много преди да дойде на земята като човек. (Йоан 17:5) Той знаел, че колкото и да са добронамерени, хората не могат да се грижат правилно за нуждите на милиардите други хора. Те не са създадени от Бога с тази способност. (Йеремия 10:23) Исус знаел, че решението на проблемите на човечеството ще дойде от друг източник — не от човешките правителства.

„Целият свят лежи във властта на Злия.“ (1 Йоан 5:19) Смяташ ли, че това изказване е тревожно? Мнозина мислят така. Те се сещат за някои искрени хора, които участват в управлението, тъй като имат желанието да направят света по–добър и по–безопасен. Но, макар и да се опитват, дори и най–искрените управници не могат да се справят с влиянието на онзи, когото Исус нарекъл „владетеля на този свят“. (Йоан 12:31; 14:30) Затова Исус казал на един политик: „Моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36) Исус бил бъдещият Цар на Божието небесно правителство. Ако се беше намесил в политиката, щеше да жертва лоялността си към правителството на своя Баща.

Дали тогава Исус учел, че неговите последователи нямат никакви задължения към земните правителства? Точно обратното, той ги учел как да намират правилното равновесие между отговорностите си към Бога и отговорностите си към светските власти.

Исус уважавал държавната власт

Когато Исус поучавал в храма, някои от противниците му направили опит да го подмамят да каже нещо погрешно, като го попитали дали хората трябва да плащат  данъци. Ако отговорел отрицателно, думите му можело да бъдат приети за държавна измяна и дори да станат причина за насърчаването на бунтовен дух сред угнетените хора, които искали да се освободят от римското потисничество. Но ако отговорел положително, мнозина биха си помислили, че Исус одобрява несправедливостите, с които се сблъсквали. Отговорът му отразявал съвършено равновесие. Той казал: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Лука 20:21–25) Така че неговите последователи имали задължения към Бога и към императора, тоест светската власт.

Правителствата се стараят да поддържат реда. Те с право изискват от поданиците си да бъдат честни, да си плащат данъците и да спазват закона. Какъв пример оставил Исус относно плащането „на императора онова, което е на императора“? Исус бил отгледан от родители, които били послушни на закона дори когато това им причинявало неудобства. Например, Йосиф и бременната му съпруга Мария пропътували около 150 километра до Витлеем, когато бил издаден римски указ за преброяване на населението. (Лука 2:1–5) Подобно на тях, Исус спазвал законите и дори плащал данъци, които в действителност не дължал. (Матей 17:24–27) Освен това той внимавал да не преминава границите на своите правомощия. (Лука 12:13, 14) Можем да кажем, че Исус уважавал политическата система, въпреки че отказал да участва в нея. Какво обаче имал предвид той относно плащането ‘на Бога онова, което е на Бога’?

Как Исус давал ‘на Бога онова, което е на Бога’

Веднъж Исус бил попитан кой е най–важният закон, даден от Бога. Христос  отговорил: „‘Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.’ Това е първата и най–важна заповед. Втората като нея е: ‘Обичай ближния си както себе си.’“ (Матей 22:37–39) Исус учел, че когато става дума за плащането ‘на Бога онова, което е на Бога’, първото нещо, което му дължим, е любов — нашата всеотдайна, пълна преданост.

Възможно ли е тази любов да бъде разделена? Възможно ли е да дадем част от лоялността си на Йехова Бог и на неговото небесно правителство и друга част на някое земно правителство? Самият Исус посочил следния принцип: „Никой не може да е роб на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия.“ (Матей 6:24) В този случай Исус говорел за разделяне на нечия привързаност между Бога и богатството, но твърдо смятал, че същият принцип важи и за участието в политиката. Така мислели и неговите последователи през първи век.

Най–старите сведения, които са на разположение, показват, че последователите на Исус в древния свят не вземали никакво дейно участие в политиката. Понеже отдавали цялото си поклонение на Онзи, на когото се покланял Христос, те отказвали да полагат клетва за вярност към Рим и неговия император, да служат във войската и да заемат държавни постове. В резултат на това те понасяли всякакви прояви на враждебност. Враговете им понякога ги обвинявали в омраза към човешкия род. Дали техните обвинения били основателни?

Истинските християни са загрижени за хората

Припомни си коя Божия заповед Исус посочил като втора по важност — „Обичай ближния си както себе си“. Ясно е, че никой истински последовател на Христос не  бива да проявява омраза към хората. Исус обичал хората, изразходвал силите си за тях и им помагал да се справят дори с ежедневните си проблеми. (Марко 5:25–34; Йоан 2:1–10)

Но с какво най–вече бил известен Исус? Към него не се обръщали с титли, насочващи вниманието към това, че лекувал болни, хранел хиляди гладни или възкресявал мъртви, макар и да вършел всички тези забележителни дела. Хората обаче го наричали Учител, и то с пълно право. (Йоан 1:38; 13:13) Исус обяснил, че една основна причина, поради която дошъл на земята, била да учи хората за Божието Царство. (Лука 4:43)

Ето защо истинските последователи на Христос са заети със същата дейност, която вършел техният Господар, когато бил на земята — да учат хората на добрата новина за Божието Царство. Исус Христос заповядал на всички истински християни да изпълняват тази задача по целия свят. (Матей 24:14; 28:19, 20) Това неразрушимо небесно правителство ще управлява над цялото Божие творение според закона на любовта. То ще изпълни Божията воля, като дори ще премахне страданията и смъртта. (Матей 6:9, 10; Откровение 21:3, 4) Не е чудно, че Библията нарича посланието на Христос „добрата новина“! (Лука 8:1)

Така че, ако днес търсиш истинските последователи на Исус Христос на земята, по какво можеш да ги разпознаеш? Дали те биха се намесвали в политическите дела на този свят? Или точно както Исус, насочват усилията си главно към проповядването и поучаването за Божието Царство?

Би ли желал да научиш повече за Божието Царство и за това как то може да влияе на живота ти днес? Каним те да се свържеш с местните Свидетели на Йехова или да посетиш техния официален уебсайт www.watchtower.org.

[Блок/Снимки на страници 24, 25]

Дали Свидетелите на Йехова помагат на обществото?

Свидетелите на Йехова са неутрални по отношение на политиката. Те обаче активно помагат на хората от обществото, в което живеят, независимо от расата или произхода им. Разгледай някои факти:

▪ Свидетелите на Йехова са над седем милиона доброволци, които общо прекарват повече от 1,5 милиарда часа годишно, учейки хората на онова, което съдържа Библията, и как тя може да им помогне да преодолеят вредните навици и дела, да изградят щастливи семейства и по други начини да подобрят живота си.

▪ Те печатат и разпространяват безплатно литература на повече от 500 езика, включително на езици, на които няма никакви други печатни издания.

▪ Те провеждат курсове за говорене пред публика, които помагат на милиони да се научат да се изразяват ясно и тактично.

▪ Те осигуряват програми за ограмотяване, които са помогнали на десетки хиляди хора по света да се научат да четат и да пишат.

▪ Те са организирали над 400 Регионални строителни комитета по целия свят, които помагат на много доброволци да придобият строителни умения, така че да могат да строят центрове за библейско образование. През последното десетилетие бяха построени над 20 000 места за поклонение, или Зали на Царството.

▪ Те помагат на хората, засегнати от природни бедствия по целия свят, независимо дали са Свидетели, или не. През един двегодишен период след поредица урагани, които връхлетяха Съединените щати, доброволци от Свидетелите на Йехова възстановиха над 90 Зали на Царството и 5500 дома.

[Снимка на страница 23]

Когато хората искали да накарат Исус да участва в политиката, той се оттеглил „в планината съвсем сам“