ТОВА съкровище било открито в края на декември 1922 г., когато грузинският академик Иване Джавахишвили правел изследване за развитието на грузинската азбука. Той попаднал на препис на Йерусалимския Талмуд. Докато го изследвал, забелязал, че под еврейския текст се вижда частично изтрит текст с грузински букви. *

„Скритият“ под Талмуда текст бил препис на част от библейската книга Йеремия, датиращ от пети век. Преди това откритие най–старият известен ръкопис на Библията бил от девети век. Не след дълго били намерени части на други библейски книги от пети век и дори преди това. Представи си какво е да откриеш библейски материал, датиращ само няколкостотин години след Исус и апостолите!

Кой направил този превод? Дали е дело на един човек, или на група предани преводачи? До момента няма исторически данни по въпроса. Който и да е направил превода, е очевидно, че Библията или поне части от нея са били преведени на грузински още през четвърти век и че Божието Слово е на разположение или е познато на грузинския народ още оттогава.

Сведения за това до каква степен грузинците били запознати с Библията се намират в книгата „Мъченичество на светата царица Шушаник“, която вероятно била написана в края на пети век. Разказвайки трагичната история на царицата, авторът включва цитати и споменавания на пасажи от Псалмите, евангелията и други части на Библията. Той също разкрива, че в усилията си да умилостиви персийските владетели съпругът на Шушаник, Варскен, който управлявал грузинското царство Картли, се отказал от „християнството“ и приел персийския зороастризъм, като настоявал съпругата му да направи същото. Според книгата тя отказала да се отрече от вярата си и намерила утеха в Библията през последните си дни.

Изглежда, че от пети век насам превеждането и преписването на Библията на грузински не  е спирало. Множеството ръкописи на Библията на грузински език свидетелстват за усилния труд на предани преписвачи и преводачи. Нека да разгледаме два аспекта на тази интригуваща история, а именно превеждането и отпечатването на Библията.

„Аз, Георги, смирен монах, преведох тази книга на Псалмите от нов гръцки на грузински с много прилежание и труд.“ Това са думите на грузинския монах от единайсети век Георги Мтацминдели. Защо имало нужда от превод на Библията, щом от няколко века вече съществувал превод на грузински?

До единайсети век много малко от ранните ръкописи на грузинската Библия били все още в обращение. Някои от книгите били напълно изгубени. Освен това до известна степен езикът се бил променил, поради което за читателите било трудно да разбират по–ранните преписи. Макар че много преводачи положили усилия да възстановят грузинската Библия, Георги изиграл най–значима роля. Той сравнил съществуващите преводи на грузински с гръцките ръкописи и превел липсващите части, дори цели книги. През деня той се грижел за задълженията си като глава на манастира, а вечерта превеждал Библията.

Съвременникът на Георги, Ефрем Мцире, подобрил труда му, като изготвил нещо като наръчник за преводачи. В него се съдържали основни преводачески принципи, като например да се превежда от езика на оригинала винаги когато е възможно и да се следва източникът възможно най–отблизо, без да се жертва естественото звучене. Ефрем въвел също практиката да се включват бележки под линия и препратки в грузинските преводи. Той направил напълно нов превод на много библейски книги. С труда си Георги и Ефрем положили солидна основа за бъдеща преводаческа дейност.

През следващия век производството на книги като цяло процъфтявало в Грузия. Били основани академии в градовете Гелати и Икалто. Много учени смятат, че т.нар. Гелатска Библия, която се пази в Грузинския национален център за ръкописите, е напълно нов превод на Библията, направен от един от учените в Гелати или Икалто.

Какво влияние оказала дейността по превеждане на Библията върху грузинския народ? През дванайсети век грузинският поет Шота Руставели написал поемата „Витязът в тигрова кожа“ (на грузински „Вепхисткаосани“), труд, който оказал такова влияние през вековете, че е наричан втората грузинска Библия. Грузинският филолог от недалечното минало Кекелидзе отбелязъл, че независимо дали поетът цитирал директно от Библията, или не, „някои от възгледите му пряко отразяват различни библейски  пасажи“. Въпреки твърде приказния характер на поемата, в нея често се засягат теми като истинското приятелство, щедростта, уважението към жените и неегоистичната любов към непознатите. Тези и други ценности, съдържащи се в Библията, поколения наред оказват силно влияние на мисленето на грузинците и все още се смятат за техни морални идеали.

В края на седемнайсети век грузинското царско семейство искало Библията да бъде отпечатана. За тази цел цар Вахтанг VI направил печатница в столицата Тбилиси. Но текстът на Библията не бил готов за печат. По някакъв начин грузинската Библия отново била скрита. Били на разположение непълни ръкописи на някои части, като използваният в тях език не бил осъвременен. Ревизирането и възстановяването на библейския текст било поверено на Сулхан–Саба Орбелиани, който бил умел езиковед.

Орбелиани се заел съвестно с работата. Тъй като знаел няколко езика, включително гръцки и латински, той можел да прави справка с различни източници освен със съществуващите грузински ръкописи. Но неговият искрен подход не се понравил на грузинската православна църква. Духовниците го обвинили в предателство спрямо църквата и успели да убедят царя да го накара да престане да работи върху Библията. Според някои грузински източници при един църковен събор духовниците дори принудили Орбелиани да изгори Библията, върху която работил в продължение на години!

Забележително е, че един препис на ръкописа от Мцхета, известен още като Библията на Саба, е оцелял до наши дни и съдържа написаните на ръка коментари на Орбелиани. Някои обаче се съмняват, че това е Библията, срещу която се борело духовенството. Единствено материалът от приложението със сигурност се приписва на Орбелиани.

Въпреки трудностите печатането на Библията продължило да бъде важно за някои от царското семейство. Между 1705 и 1711 г. били отпечатани части от Библията. Благодарение на усилията на грузинските князе Бакар и Вахушти цялата Библия най–накрая била отпечатана през 1743 г. Тя не можело да остане скрита.