Михаела: Днес оставям на всички в района този трактат. Той е озаглавен „Искаш ли да знаеш истината?“. Този екземпляр е за Вас.

София: Това нещо религиозно ли е?

Михаела: Да. Обърнете внимание на шестте въпроса в началото. Кой от тези въпроси...

София: Благодаря, но си губите времето с мене.

Михаела: Защо мислите така?

София: Всъщност не съм убедена дали изобщо вярвам в Бога.

Михаела: Благодаря Ви, че сте толкова откровена. Но мога ли да Ви попитам дали това винаги е било така?

София: Ами, преди години ходех на църква, но отдавна вече не ходя.

Михаела: Интересно. Между другото, името ми е Михаела. Как се казвате Вие?

София: Аз съм София.

Михаела: Приятно ми е.

София: И на мене ми е приятно. Но нека си говорим на „ти“.

Михаела: София, искам да те уверя, че нямам за цел да ти налагам моите вярвания. Но мога ли да те попитам дали има конкретна причина, поради която се съмняваш, че Бог съществува?

София: Да. Преди 17 години майка ми претърпя автомобилна катастрофа.

Михаела: Много съжалявам! Тя пострада ли?

София: Да. Оттогава е парализирана.

Михаела: Това е ужасно! Сигурно ти е много трудно.

София: Така е. Не спирам да се питам: „Ако Бог съществува, защо позволи това да се случи? Защо позволява да страдаме?“

Михаела: Съвсем естествено е да си задаваш такива въпроси. Когато човек страда, е нормално да се пита „Защо?“. Дори някои верни на Бога мъже и жени от библейски времена си задавали този въпрос.

София: Наистина ли?

Михаела: Да. Може ли да ти покажа един пример от Библията?

София: Добре.

Михаела: Обърни внимание какво попитал Бога верният пророк Авакум, според записаното в Авакум, 1 глава, 2 и 3 стих: „Докога, Йехова, ще викам за помощ, а ти няма да слушаш? Докога ще те викам на помощ поради насилието, а ти няма да осигуряваш спасение? Защо ме караш да гледам злото?“ Дали тези въпроси приличат на твоите?

София: Да.

Михаела: Бог не укорил Авакум, че задал тези въпроси, нито му казал, че просто му е необходима повече вяра.

София: Интересно.

Михаела: Библията учи, че Бог вижда страданията ни и е загрижен за нас.

София: Какво имаш предвид?

Михаела: Бих искала да ти покажа един пример, който потвърждава това. Той е записан в Изход 3:7. Би ли прочела този стих?

 София: Добре. Тук пише: „И Йехова каза още: ‘Видях страданията на моя народ, който е в Египет. Чух стенанията им поради онези, които ги принуждават да работят, и знам как се измъчват.’“

Михаела: Благодаря. Според тези думи вижда ли Бог страданията на служителите си?

София: Да, явно ги вижда.

Михаела: Бог не просто забелязва какво се случва. Погледни отново последната част от стиха. Бог казал: „Знам как се измъчват.“ Дали според тебе това са думи на студен и безразличен Бог?

София: Ами, не.

Михаела: Разбира се, едно е да виждаш дадена ситуация и съвсем друго е тя да събужда чувства в тебе.

София: Така е.

Михаела: Като имаме предвид това, нека прочетем още един стих, в който се казва, че Божият народ страдал. Това е Исаия 63:9. Първата част от него гласи: „Всеки път, когато страдаха, и той страдаше заедно с тях.“ Нима това не показва, че Бог не е безразличен, когато служителите му страдат?

София: Точно това прочетохме.

Михаела: Както разбираме, София, Бог е силно загрижен за нас и не иска да страдаме. Когато изпитваме болка, и той изпитва болка.

Михаела: Преди да си тръгна, искам да споделя с тебе още една мисъл.

София: Добре.

Михаела: Да разгледаме какво казва Библията за силата на Бога. Сещам се за записаното в Йеремия 10:12. Искаш ли да го прочетеш?

София: Разбира се. Тук пише: „Той направи земята със силата си, утвърди света с мъдростта си и разпъна небесата с разума си.“

Михаела: Благодаря. Какво мислиш, дали Бог се е нуждаел от голяма сила, за да създаде огромната вселена и всичко в нея?

София: Определено.

Михаела: Щом Бог има силата да създаде всичко, което ни заобикаля, нима няма силата и да сложи край на страданията?

София: Звучи логично.

Михаела: Например, защо се измъчваш, когато виждаш майка си да страда?

София: Защото я обичам. Нали ми е майка!

Михаела: Ако имаше силата да я излекуваш още днес, щеше ли да го направиш?

София: Разбира се!

Михаела: Помисли какво означава това. Библията разкрива, че Бог вижда страданията ни, изпитва състрадание към нас и притежава огромна сила. Представи си тогава какъв самоконтрол проявява Бог да не се намеси и веднага да сложи край на страданията ни!

София: Не съм се замисляла за това.

Михаела: Възможно ли е той да има основателни причини все още да не предприема действия да прекрати проблемите ни? *

София: Може би да.

Михаела: Чувам, че телефонът ти звъни. Затова ще се отбия друг път, за да продължим разговора си.

София: Добре. Заповядай. *