Майк Иучукуо чул познат звук — енергичната му 6-годишна дъщеря Мелъди тичала надолу по стълбите в обедната почивка между онлайн уроците. Той решил да отиде при нея, очаквайки да я завари да хапва нещо или да си играе с играчките. Но това, което видял, го изненадало.

„Мелъди беше взела лаптопа си и книгата „Да се учим от разказите в Библията“ и говореше с трима съученици — разказва Майк. — Каза ми: ‘Тате, водя библейско изучаване!’“

Мелъди много искала да има библейско изучаване още от септември 2020 г., когато училището ѝ в Хюстън (Тексас) започнало онлайн обучение заради пандемията от коронавирус. Затова тя се молила на Йехова и търсила възможности да постигне целта си.

Родителите ѝ Майк и Октейвия много се гордеят с нея. Баща ѝ казва: „Мелъди постоянно говори на съучениците си за Йехова. Но когато я видяхме да води библейско изучаване, с майка ѝ много се развълнувахме.“

Мелъди продължава редовно да изучава със съучениците си. Тя обяснява: „Досега съм им казала за рая и за Исус Христос. Искам да станат Свидетели на Йехова!“

Деветгодишният Самюъл Молнар от Ингълсайд (Илинойс) също споделя вярванията си с другите.

След като чул за брат, който проповядвал на свой съсед през оградата, Самюъл много се насърчил и решил и той да опита. Когато видял внука на съседа да играе от другата страна на оградата, Самюъл го попитал дали иска да научи за рая. Момчето се съгласило и той изтичал вкъщи да вземе „Моята книга с библейски разкази“.

Самюъл споделя: „Казах му, че в бъдеще ще може да си играе с животните, без да се страхува, че ще му навредят. След това му прочетох разказа за Даниил в ямата с лъвовете.“

По-късно Самюъл изпратил на момчето писмо, в което описал съдържанието на сайта jw.org. Двамата се уговорили да прочетат друг библейски разказ, когато се видят отново.

Самюъл се радва, че е успял да говори за Библията, и усърдно се стреми към следващата си цел. Той казва: „Искам да се запозная добре с всички трактати от „Инструментите за служба“, така че да уча хората с тях.“

Три млади сестри от Хюстън неотдавна постигнали своята духовна цел — да са помощни пионерки през лятната ваканция.

През август Джоселин Хорта, на 13 години, Мелани Алварес, на 12, и Клои Родригес, на 10, се срещали чрез видеовръзка, за да пишат писма. Понякога се свързвали по 5 пъти на седмица и започвали още в 7 ч. сутринта.

„Говорихме си и закусвахме заедно — обяснява Джоселин. — После в 7,30 ч. започвахме с писмата.“ От време на време някоя от трите се успивала и другите две ѝ изпращали приятелско съобщение: „Добро утро! Хайде, ставай! Време е за служба!“

Ентусиазмът на момичетата бил заразителен не само за тях самите, но и за приятелите и членовете на семействата им. Алисия, майката на Джоселин, признава: „Понякога нямах сили да участвам в службата. Но като виждах Джоселин, си казвах: ‘И аз искам да проповядвам!’“

Йехова много се радва, като вижда, че верните младежи дават най-доброто от себе си в службата по време на тази пандемия. (Притчи 27:11)