1–3. Какви въпроси относно смъртта си задават хората и какви отговори им предлагат различните религии?

ТЕЗИ въпроси вълнуват хората от хилядолетия. Те са важни, защото техните отговори засягат всеки един от нас, независимо кои сме и къде живеем.

² В предишната глава обсъдихме как изкупителната жертва на Исус Христос открива възможността за вечен живот. Научихме също, че Библията предсказва време, когато „няма да има смърт“. (Откровение 21:4) Засега обаче всички умираме. „Живите съзнават, че ще умрат“ — казал мъдрият цар Соломон. (Еклисиаст 9:5) Стремим се да живеем колкото се може по–дълго. Но все пак понякога се питаме какво ще стане с нас, когато умрем.

³ Когато наши близки починат, ние скърбим. Задаваме си въпросите: „Какво става с тях в момента? Страдат ли? Гледат ли ни отнякъде? Можем ли да им помогнем? Ще ги видим ли някога отново?“ Религиите по света предлагат различни отговори на тези въпроси. Някои учат, че ако си добър човек, ще отидеш на небето, а ако си лош, ще гориш в някакво място за мъчения. Според други при смъртта хората преминават в духовната област, за да бъдат с предците си. Трети пък учат, че мъртвите отиват в някакъв  подземен свят, за да бъдат съдени, след което се прераждат в друго тяло.

4. Каква идея относно смъртта споделят много религии?

⁴ Всички тези религиозни учения имат една обща идея — че част от нас преживява смъртта на физическото тяло. Според почти всяка религия, било то в миналото, или в днешно време, ние някак си продължаваме да живеем вечно със способността да виждаме, да чуваме и да мислим. Но как е възможно това? Нашите сетива и мисли са свързани с действието на мозъка ни. При смъртта мозъкът престава да работи. Спомените, чувствата и сетивата ни не продължават да функционират сами по някакъв мистериозен начин. Те не преживяват смъртта на мозъка.

5, 6. Какво казва Библията за състоянието на мъртвите?

⁵ Онова, което става при смъртта, не е тайна за Йехова, нашия Създател. Той знае истината и в своето Слово, Библията, обяснява състоянието на мъртвите. Нейното недвусмислено учение е следното: когато умре, човек престава да съществува. Смъртта е обратното на живота. Мъртвите не виждат, не чуват и не мислят. Нито една част от нас не преживява смъртта на тялото. Ние не притежаваме безсмъртна душа, нито безсмъртен дух. *

⁶ След като отбелязал, че живите знаят, че ще умрат, Соломон написал: „А мъртвите не съзнават нищо.“ След това той развил тази основна истина, като казал, че мъртвите не могат нито да обичат, нито да мразят и че „няма нито работа, нито замисъл, нито познание, нито мъдрост в гроба“. (Прочети Еклисиаст 9:5, 6, 10.) Подобно на това в Псалм 146:4 четем, че когато човек умре, мислите му „изчезват“. Ние сме  смъртни и не преживяваме смъртта на тялото си. Животът ни е като пламъка на свещ. Когато изгасне, пламъкът не отива никъде. Той просто изчезва.

7. Как Исус обяснил какво представлява смъртта?

⁷ Исус Христос говорил за състоянието на мъртвите. Когато научил за смъртта на Лазар, който му бил много близък, той казал на учениците си: „Нашият приятел Лазар заспа.“ Учениците помислили, че Лазар си почива, за да се възстанови от някаква болест. Но Исус нямал предвид това. Той обяснил: „Лазар умря.“ (Прочети Йоан 11:11–14.) Забележи, че Исус сравнил смъртта със сън. Лазар не бил нито на небето, нито в някакъв огнен ад. Не бил при ангелите, нито при предците си. Той не се преродил като друг човек. Лазар почивал в смъртта, сякаш спял много дълбоко, без да сънува. Други стихове също сравняват смъртта със сън. Например Библията казва, че когато бил убит с камъни, ученикът Стефан „заспал“. (Деяния 7:60) Подобно на това и апостол Павел писал за някои свои съвременници, които били „заспали в смъртта“. (1 Коринтяни 15:6)

8. Откъде знаем, че Божието намерение не е било хората да умират?

⁸ Дали първоначалното намерение на Бога било хората да умират? Съвсем не! Йехова създал човека да живее вечно на земята. Както научихме по–рано в тази книга, Бог поставил първата човешка двойка, Адам и Ева, в прекрасен рай. Той ги благословил със съвършено здраве. Йехова искал само добри неща за  тях. Възможно ли е един любещ родител да иска децата му да изпитат болката от старостта и смъртта? Разбира се, че не! Йехова обичал децата си и искал те да се радват на безкрайно щастие на земята. Библията казва, че Йехова е вложил „вечността в сърцето на хората“. (Еклисиаст 3:11) Бог ни е създал с желанието да живеем вечно и е взел мерки това желание да бъде изпълнено.

9. Какво ограничение наложил Йехова на Адам и защо тази заповед не била трудна за спазване?

⁹ Тогава защо хората умират? За да намерим отговора на този въпрос, трябва да разгледаме какво се случило, когато на земята имало само един мъж и една жена. Библията обяснява: „Йехова Бог направи така, че от земята да израстват всякакви дървета, приятни за погледа и добри за храна.“ (Битие 2:9) Но имало едно ограничение. Йехова казал на Адам: „Можеш да ядеш до насита от всяко дърво в градината. Но от дървото на познанието за доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) Тази заповед не била трудна за спазване. Имало много други дървета, от които Адам и Ева можело да ядат. Но тя им давала възможност да проявят признателността си към Онзи, който им бил дал всичко, включително съвършен живот. Послушанието им щяло да покаже също, че уважават властта на небесния си Баща и че искат неговото любещо ръководство.

10, 11. а) Как първите хора проявили непослушание към Бога? б) Защо непослушанието на Адам и Ева било сериозен въпрос?

¹⁰ За съжаление първите хора решили да не послушат Йехова. Говорейки посредством една змия, Сатана попитал Ева: „Наистина ли Бог каза да не ядете от всяко дърво в градината?“ Ева отговорила: „От плода на дърветата в градината можем да ядем, но за плода на дървото, което е в средата на градината, Бог каза: ‘Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!’“ (Битие 3:1–3)

¹¹ „Изобщо няма да умрете! — заявил Сатана. — Бог знае, че в деня, в който ядете от него, очите ви ще се отворят и ще станете като Бога — ще знаете какво е добро и какво е зло.“ (Битие 3:4, 5) Сатана искал Ева да повярва, че за нея ще е от полза да яде от  забранения плод. Според него тя би могла сама да решава какво е правилно и какво е погрешно и да прави каквото си иска. Той отправил също обвинението, че Йехова е излъгал за последствията от яденето на плода. Ева повярвала на Сатана. Затова взела от плода и яла. После дала на мъжа си и той също ял. Те не постъпили така от незнание. И двамата били наясно, че правят точно това, което Бог им бил казал да не правят. Като яли от плода, те умишлено не се подчинили на една проста и разумна заповед. Отнесли се с презрение към небесния си Баща и неговата власт. Тази проява на неуважение към любещия Създател била непростима!

12. Какъв пример ни помага да разберем как се почувствал Йехова, когато Адам и Ева му се противопоставили?

 ¹² Как би се почувствал, ако детето ти, което си отгледал с много грижи, прояви непослушание към тебе, при това по начин, показващ, че не те уважава и не те обича? Това несъмнено ще ти причини много болка. Представи си тогава колко наранен трябва да е бил Йехова, когато и Адам, и Ева му се противопоставили!

13. Какво казал Йехова, че ще стане с Адам при смъртта, и какво означава това?

¹³ Йехова нямал основание да позволи на непослушните хора да живеят вечно. Те умрели точно както той бил казал, че ще стане. Адам и Ева престанали да съществуват — не преминали в духовната област. Това знаем от думите, които Йехова казал на Адам, когато му потърсил сметка за непослушанието: „[Ще] се върнеш в земята, защото от нея беше взет. Защото си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Бог бил направил човека от пръст от земята. (Битие 2:7) Адам не съществувал преди това. Следователно, когато му казал, че ще се върне в пръстта, Йехова имал предвид, че той ще се върне в състояние на несъществуване. Щял да бъде безжизнен като пръстта, от която бил направен.

14. Защо умираме?

¹⁴ Адам и Ева можеше да са живи и днес, но умрели, понеже решили да не се подчинят на Бога и така съгрешили. Ние умираме, защото грешното състояние на Адам, както и смъртта преминали във всичките му потомци. (Прочети Римляни 5:12.) Този грях е като ужасна наследствена болест, която никой не може да избегне. Последствието от него — смъртта — е проклятие. Смъртта е враг, а не приятел. (1 Коринтяни 15:26) Колко сме признателни само, че Йехова е осигурил откупа, за да ни избави от този ужасен враг!

15. Защо е утешително да знаем истината за смъртта?

¹⁵ Онова, което Библията учи за състоянието на мъртвите, е утешително. Както разбрахме, мъртвите не изпитват болка и не страдат. Няма защо да се страхуваме от тях, тъй като не могат да ни навредят. Мъртвите не се нуждаят от помощта ни, нито самите те могат да ни помогнат. Ние не можем да говорим с тях, както и те не могат да разговарят с нас. Много религиозни водачи твърдят, че са в състояние да помогнат на умрелите, и вярващите им дават пари. Но като знаем истината за смъртта, сме защитени от такива лъжи.

16. Кой влияе на ученията на много религии и как?

¹⁶ Твоята религия приема ли това, което учи Библията за мъртвите? Повечето религии не го правят. Защо? Защото ученията им са повлияни от Сатана. Той използва фалшивата религия, за да накара хората да вярват, че ще продължат да живеят в духовната област, след като телата им умрат. Това е лъжа, която Сатана съчетава с други лъжи, за да отвърне хората от Йехова Бог. По какъв начин?

17. Защо учението за вечни мъчения позори Йехова?

¹⁷ Както отбелязахме по–рано, някои религии учат, че след смъртта лошите хора отиват в място на вечни мъки, където са изтезавани в огън. Това учение позори Бога. Йехова е Бог на любовта и никога не би причинил на хората такива страдания. (Прочети 1 Йоан 4:8.) Какво ще си помислиш за човек, който наказва непослушно дете, като държи ръцете му в огън? Ще го уважаваш ли? Ще искаш ли изобщо да го опознаеш? Определено не! Сигурно ще си помислиш, че той е много жесток. Точно в това иска да ни убеди Сатана — че Йехова е жесток и измъчва хората в огън вечно.

18. На каква религиозна лъжа се основава поклонението на мъртвите?

 ¹⁸ Сатана използва също някои религии, за да учи, че след смъртта хората се превръщат в духове, които трябва да бъдат уважавани и почитани от живите. Според това учение духовете на мъртвите могат да бъдат или силни приятели, или страшни врагове. Много хора вярват на тази лъжа. Те се страхуват от мъртвите и им отдават почит и поклонение. Обратно на това, Библията учи, че мъртвите спят и че трябва да се покланяме само на истинския Бог, Йехова, нашия Създател и Благодетел. (Откровение 4:11)

19. Какво друго библейско учение можем да разберем, като знаем истината за мъртвите?

¹⁹ Като знаеш истината за мъртвите, няма да бъдеш заблуден от религиозните лъжи. Така можеш да разбереш и други библейски учения. Например, когато научиш, че няма задгробен живот, обещанието за вечен живот в рай на земята придобива истинско значение за тебе.

20. Какъв въпрос ще разгледаме в следващата глава?

²⁰ Преди много години праведният Йов повдигнал следния въпрос: „Ако човек умре, ще живее ли отново?“ (Йов 14:14) Възможно ли е човек, който спи в смъртта, да бъде съживен? Онова, което Библията учи по този въпрос, носи истинска утеха, както ще видим в следващата глава.