„Прощавайте си щедро, ако някой от вас има причина за оплакване срещу другия.“ (КОЛОСЯНИ 3:13)

Всички допускаме грешки. Може да се случи да обидим другите или те нас. Така че на всички ни се налага да прощаваме или да ни бъде простено. Когато простим, преставаме да таим лоши чувства към този, който ни е обидил. „Не връщаме зло за зло“ и не натякваме постоянно за грешките му. (Римляни 12:17) Но как да постъпим, ако сме дълбоко наранени и не спираме да мислим за случилото се? Трябва с уважение да говорим насаме с другия. Целта ни трябва да е да запазим мира, а не да докажем, че сме прави. (Римляни 12:18)

„Смирено [смятайте], че другите ви превъзхождат.“ (ФИЛИПЯНИ 2:3)

Когато сме смирени и проявяваме уважение, на другите им е приятно с нас. Те знаят, че ще сме мили и внимателни и че не бихме ги наранили умишлено. Но ако мислим, че сме нещо повече от тях, или винаги настояваме  на своето, ще създаваме конфликти и напрежение. Хората ще ни избягват и няма да имаме почти никакви приятели.

„Бог не проявява пристрастие, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (ДЕЯНИЯ 10:34, 35)

Създателят ни не предпочита едни хора пред други заради тяхната националност, език, социално положение или цвят на кожата. Той е създал от един човек всички човешки народи. (Деяния 17:26) Следователно всички хора са братя и сестри. Когато зачитаме достойнството на всички и се отнасяме добре към тях, ги правим щастливи, ние самите сме по-щастливи и радваме Създателя си.

„Облечете се с ... мекота.“ (КОЛОСЯНИ 3:12)

Ако сме меки хора, другите ще се чувстват спокойни с нас. Те няма да се притесняват да говорят с нас или дори да ни направят забележка, защото знаят, че ще реагираме спокойно. А когато някой ни се ядоса, нашият мек отговор може да намали напрежението. В Притчи 15:1 се казва: „Мекият отговор укротява яростта, а оскърбителната дума предизвиква гняв.“

„Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (ДЕЯНИЯ 20:35)

Мнозина днес са алчни и мислят единствено за себе си. Но истински щастливи са щедрите хора. (Лука 6:38) Това е така, защото те обичат хората повече от материалните неща. И точно тази любов ги подбужда да изпитват благодарност и да я проявяват, когато другите са щедри към тях. (Колосяни 3:15) Запитай се: „С какви хора предпочитам да съм — със стиснати и неблагодарни или с щедри и благодарни?“ Какъв е изводът? Бъди такъв човек, какъвто искаш другите да са. (Матей 7:12)