Едно от многото задължения на левитите, които не били свещеници, било да служат като стражи. Те били под надзора на началника на храмовата стража. Юдейският писател Филон описва задълженията им по следния начин: „Някои от тези [левити] са поставени като вратари на самите входове, други вътре [в храма] пред светилището, за да не допуснат някой, който няма право, да влезе, било то умишлено, или неумишлено. Има и такива, които обикалят около храма на смени ден и нощ.“

Тази стража била на разположение на Синедриона. Това била единствената юдейска група, на която римляните позволявали да носи оръжие.

Според учения Йоаким Йеремиас „думите на Исус, които изрекъл при арестуването си, че всеки ден е поучавал в храма, а не са дошли да го заловят (Мат. 26:55), са логични само ако онези, които го арестували, били от храмовата стража“. Този писател смятал, че хората, изпратени да заловят Исус при предишен случай, също били от храмовата стража. (Йоан 7:32, 45, 46) По–късно стражи заедно със своя началник били изпратени да доведат Исусовите ученици пред Синедриона и вероятно били сред онези, които извлекли апостол Павел извън храма. (Деян. 4:1–3; 5:17–27; 21:27–30)