АКО детето ти е в юношеска възраст, и ти може би се чувстваш като някои от цитираните по–горе родители. Подобно на движението по широка магистрала, преди може да е било лесно да общуваш със своя син или дъщеря, но сега сякаш нещо пречи. Анджела, една майка от Италия, казва: „Когато беше малък, синът ми ме обсипваше с въпроси. Сега аз съм тази, която трябва да започне разговора. И ако не поема инициативата, може да минат дни, без да си кажем нещо смислено.“

Подобно на Анджела, и ти вероятно си забелязал, че детето ти, което някога е общувало открито с тебе, сега се е превърнало в затворен младеж. На всеки опит да започнеш разговор получаваш само кратък, равнодушен отговор. Може би питаш сина си „Как мина денят ти?“ и той рязко ти отговаря „Добре“. Или задаваш на дъщеря си въпроса „Какво стана днес в училище?“, а тя просто свива рамене и казва „Нищо“. А ако се опиташ да започнеш разговор с думите „Защо не говориш повече?“, получаваш само студено мълчание.

Разбира се, някои младежи не се притесняват да казват какво мислят. Но думите им може да не са онова, което техните родители искат да чуят. Една майка от Нигерия си спомня: „Често когато молех дъщеря си да направи нещо, тя просто ми отговаряше ‘Остави ме на мира’.“ Рамон от Мексико се сблъсква с нещо подобно, когато разговаря със своя 16–годишен син. Рамон казва: „Караме се почти всеки ден. Когато го помоля да направи нещо, той си намира безброй извинения да не го направи.“

Опитите на родителите да разговарят с неотзивчивото си дете може да поставят на изпитание търпението им. Библията потвърждава, че „дето няма съвещание [доверен разговор — НС], намеренията се осуетяват“. (Притчи 15:22) Анна, една самотна майка от Русия, признава: „Когато не знам какво мисли синът ми, толкова се ядосвам, че искам да изкрещя.“ Защо се получава така, че точно когато за родителите и техните подрастващи деца е изключително важно да общуват помежду си, те сякаш загубват тази способност?

Общуването е нещо повече от разговор. Исус казал, че „устата ... говори от изобилието на сърцето“. (Лука 6:45) Следователно при доброто общуване ние научаваме нещо от другите и разкриваме много за себе си. Но за младежите в юношеска възраст може да не е лесно да говорят за себе си, тъй като навлизайки в пубертета, дори и най–общителното   дете може да се превърне в стеснителен младеж. Специалистите обясняват, че като цяло младежите се чувстват така, сякаш са на сцена и всички следят думите и действията им. За да избягат от напрежението, което им създава това чувство, някои от тях може да се опитват да се изолират, като образно казано се затварят в място, непристъпно за техните родители.

Друга пречка пред общуването може да бъде желанието на младежа за независимост. Това обаче няма как да се избегне — твоето дете расте и част от този процес включва то да си изгради своя индивидуалност. Разбира се, това не означава, че младежът е готов да напусне дома си. В много отношения той или тя се нуждае от тебе повече от всякога. Но процесът на отделяне от семейството започва години преди детето ти да стане самостоятелен човек. По време на съзряването много младежи предпочитат да премислят нещата сами, преди да говорят за тях с останалите.

От друга страна, младежите може да не са толкова сдържани със своите връстници. Една майка от Мексико на име Джесика забелязала това. Тя казва: „Когато беше малка, дъщеря ми винаги обсъждаше проблемите си с мене. Сега тя се обръща към своите приятелки.“ Ако е така и с твоето дете, не прави заключението, че той или тя вече не се интересува от мнението ти като родител. Всъщност е точно обратното — изследванията показват, че дори и да не го признават, младежите ценят съветите на своите родители повече от тези на приятелите си. Но какво можеш да направиш, така че вратата на общуването между тебе и твоето дете винаги да бъде отворена?

Представи си, че шофираш по една дълга магистрала. В продължение на много километри не ти се е налагало да завиваш. Но изведнъж пред тебе се появява остър завой. За да продължиш да се движиш по пътя, нямаш друг избор освен да завиеш. Нещо подобно се случва, когато детето ти навлезе в юношеска възраст. Вероятно в продължение на години е било лесно да общуваш с него. Сега обаче в живота му настъпва голяма промяна и ти, образно казано, трябва да направиш рязък завой, като приспособиш начина, по който общуваш с детето си. Запитай се следното:

„Дали откликвам с готовност, когато синът ми или дъщеря ми има желание да разговаря с мене?“ В Библията е записано: „Дума казана на място [в подходящото време — НС] е като златни ябълки в сребърни съдове.“ (Притчи 25:11) Както се вижда ясно от този стих, често разрешението на проблема с общуването е да се намери подходящо време. Да онагледим това с пример. Един земеделец не може нито да ускори, нито да отложи времето за събиране на реколтата. Той просто трябва максимално да се възползва от подходящото време, когато то настъпи. Може да има определено време, когато твоето подрастващо дете е по–склонно да разговаря. Възползвай се от тази възможност. Франсес, една самотна майка от Австралия, казва: „Дъщеря ми често идваше в стаята ми вечер и оставаше за около час. Аз не обичам да стоя до късно и затова не ми беше лесно, но през тези късни часове говорехме за всичко.“

„Дали разбирам какво се крие зад думите на моето дете?“ В Йов 12:11 се казва: „Ухото не изпитва [изследва — НС] ли думите, както небцето вкусва ястието си?“ Сега повече от всякога трябва ‘да изследваш’ онова, което казва твоят син или дъщеря. Младежите често говорят по краен начин. Например той или тя може да каже „Ти винаги се отнасяш към мене като към малко дете!“ или „Ти никога не ме изслушваш!“. Вместо да започваш да спориш за това дали тези неща действително се случват „винаги“ и „никога“, се опитай да разбереш, че детето ти може да няма точно това предвид. Например думите „Ти винаги се отнасяш към мене като към малко дете“ може да означават „Чувствам се така, сякаш ми нямаш доверие“, а изразът  „Ти никога не ме изслушваш“ би могъл да носи смисъла „Искам да ти кажа как се чувствам“. Опитай се да разбереш какво се крие зад думите на твоето дете.

„Дали неволно не поставям пречка пред общуването с детето си в опитите си да го накарам да говори?“ В Библията се казва: „Плодът на праведността бива засяван в мир за онези, които са миротворци.“ (Яков 3:18) Чрез думите и поведението си можеш да създадеш мирна обстановка, в която детето ти да е склонно да разговаря. Помни, че трябва да защитаваш детето си. Затова, когато обсъждате нещо, не бива да му говориш сякаш си прокурор, който се опитва да злепостави свидетел в съда. Един баща от Корея казва: „Мъдрият родител не бива да прави забележки от рода на ‘Кога ще пораснеш?’ или ‘Колко пъти трябва да ти повтарям?’. След като допуснах много грешки в това отношение, забелязах, че моите момчета се дразнят не само от начина, по който им говорех, но и от думите, които им казвах.“

Доброто общуване с младежите в юношеска възраст не е нещо невъзможно. Когато е нужно, приспособявай начина, по който общуваш с децата си. Потърси съвет от други родители, които са постигнали успех в това отношение. (Притчи 11:14) Когато разговаряш със своя син или дъщеря, ‘не бързай да говориш и не бързай да се гневиш’. (Яков 1:19) И преди всичко не се отказвай в усилията си да отгледаш децата си „чрез възпитанието и умственото ръководство, идващи от Йехова“. (Ефесяни 6:4)