Писането на писма е радостна част от службата на много Свидетели на Йехова. Ето някои случки от Съединените щати, които показват, че това е резултатен начин за разпространяване на утешителното послание на Библията.

Сестра Карли Ръгълс на 13 години от Блу Аш, Охайо, установила колко въздействащо може да е писането на писма, когато получила неочакван отклик на едно от писмата си.

Веднъж следобед, докато Карли била пред дома си, един моторист спрял до нея. Той слязъл от мотора с писмо в ръка и извикал: „Кой ми прати това писмо?“ Карли видяла, че това било едно от писмата, които била написала, докато участвала в службата.

Родителите ѝ се втурнали към нея, но още преди да стигнат, Карли смело отвърнала: „Аз, господине.“

Цялото семейство се изненадало от отговора на моториста: „Писмото ти беше точно това, от което имах нужда!“ Той обяснил, че информацията му помогнала да се справи със самотата по време на пандемията. Мъжът разказал също, че брат му бил починал наскоро и писмото на Карли му донесло утеха от мъката.

Накрая той казал: „Не спирайте да пишете писма. Те докосват сърцата на хората, независимо дали те ви отговарят, или не.“

Сега Карли е още по-решена да продължава да пише писма. „Щастлива съм, че Йехова ме използва да насърча някого — казва тя. — Посланието ни наистина стига до сърцата на хората.“

Сестра Мирна Лопес от Сентър, Тексас, се чудела дали писмата ѝ помагат на хората. Но когато научила, че един от племенниците ѝ е влязъл в затвора, решила да му пише, защото като дете бил посещавал събранията и искала да го увери, че Йехова не го е забравил.

Племенникът отговорил на Мирна. Той обяснил, че след ареста изпитва безпокойство и няма цел в живота. В затвора си мислел за детството и започнал да чете Библията и да се моли на Йехова. Според него писмото на Мирна било отговор на молитвите му и доказателство, че Йехова не го е забравил.

Сестра Натали Бибс от Норкрос, Джорджия, получила отговор от жена, която намерила едно от писмата ѝ, докато тичала за здраве. То лежало сгънато на тротоара и жената първоначално го подминала. Но по необясними за нея причини решила да се върне и да го вземе.

Жената писала на Натали: „Седмицата беше много тежка и имах нужда да ми се случи нещо хубаво. Писмото Ви беше това хубаво нещо!“

Натали казва: „Този отговор ме увери, че независимо в какъв вид служба участваме, Йехова подкрепя усилията ни.“

Сестра Лаура Мартинес от Атенс, Тексас, дава писма на служителите в близкия хранителен магазин, когато носят покупките до колата ѝ. Една служителка казала на Лаура, че писмото ѝ много я развълнувало. Лаура ѝ написала още две писма и вече изучава Библията с нея.

Такива случки показват, че дори да не знаем „къде ще успее“ семето ни, Йехова може да използва всеки аспект на службата, за да осигури утеха и надежда на искрените хора. (Еклисиаст 11:6)