Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

2 въпрос: Какво ще стане с мене, когато умра?

2 въпрос: Какво ще стане с мене, когато умра?

РОМАН бил малко момче, когато един негов приятел загинал в автомобилна катастрофа. Той казва: „Смъртта на моя приятел ме разтърси дълбоко. Години след случилото се продължавах да се питам какво става с нас, когато умрем.“

Защо задаваме този въпрос?

Смъртта е нещо неестествено. Независимо на каква възраст сме, ние обикновено не искаме да умрем. Мнозина се страхуват от смъртта.

Как отговарят някои?

Много хора вярват, че след смъртта част от човека продължава да живее. Според тях добрите ще бъдат възнаградени в небето, а онези, които са вършили лоши неща, ще бъдат наказвани вечно за греховете си. Други смятат, че при смъртта човек престава да съществува и след време е напълно забравен.

Какво предполагат тези отговори?

От първия отговор би следвало, че при смъртта човек в действителност не умира. Вторият отговор предполага, че животът е безсмислен. Онези, които имат втория възглед, може да възприемат фаталистичната нагласа: „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ (1 Коринтяни 15:32)

Какво учи Библията?

Библията не учи, че след смъртта част от човека продължава да живее. Бог вдъхновил цар Соломон да запише: „Живите съзнават, че ще умрат, а мъртвите не съзнават нищо.“ (Еклисиаст 9:5) Онези, които „не съзнават нищо“, са в пълно неведение за случващото се около тях. Те не могат да чувстват и да правят каквото и да било. Следователно мъртвите не могат да помогнат или да навредят на живите.

Противно на онова, в което вярват мнозина, Бог не възнамерявал хората да умират. Той създал първия човек, Адам, с възможността да живее вечно на земята. Бог споменал смъртта единствено когато казал на Адам какво ще е наказанието му, ако прояви непослушание. Той забранил на Адам да яде от плода на едно определено дърво и го предупредил, че ако яде от него, ‘непременно ще умре’. (Битие 2:17) Ако Адам и Ева останели послушни, те и всички техни лоялни на Йехова потомци щели да живеят вечно на земята.

Адам избрал да пренебрегне Божието предупреждение. Той съгрешил, когато проявил непослушание спрямо Бога, затова умрял. (Римляни 6:23) Никаква част от Адам не преживяла неговата смърт. По–скоро той престанал да съществува. Бог бил казал на Адам: „С пот на челото ще ядеш хляб, докато не се върнеш в земята, защото от нея беше взет. Защото си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Тъй като сме произлезли от Адам, всички ние сме наследили от него греха и смъртта. (Римляни 5:12)

Въпреки лошия избор на Адам Бог ще изпълни намерението си земята да бъде населена със съвършени потомци на Адам. (Битие 1:28; Исаия 55:11) Скоро Йехова ще върне към живот голяма част от починалите. Имайки предвид това време, апостол Павел казал: „Ще има възкресение и на праведните, и на неправедните.“ (Деяния 24:15)

Роман, цитиран в началото, изучавал Библията и разбрал какво казва тя за смъртта и за Йехова Бог. Онова, което научил, му оказало силно въздействие. Прочети разказа му на 11 страница от това списание.