Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Животът в библейски времена: Пастирът

Животът в библейски времена: Пастирът

„Той ще пасе стадото си като пастир. Ще събере агнетата с ръката си и ще ги носи в пазвата си.“ (ИСАИЯ 40:11)

ПАСТИРИТЕ са споменати многократно в цялата Библия — от първата ѝ книга, Битие, до последната, Откровение. (Битие 4:2; Откровение 12:5, бел. под линия) Известни мъже като Авраам, Моисей и цар Давид били пастири. Псалмистът Давид поетично описал отговорностите и работата на добрия пастир. Един псалм, който се смята, че е написан от Асаф, нарича Давид пастир на Божия народ от древността. (Псалм 78:70–72)

По–късно, в дните на Исус, пастирската работа продължавала да бъде много важна. Исус казал за себе си, че е „добрият пастир“, и често използвал качествата на добрия пастир, за да помогне на слушателите си да научат ценни уроци. (Йоан 10:2–4, 11) Дори Всемогъщият Йехова Бог е сравнен с „пастир“. (Исаия 40:10, 11; Псалм 23:1–4)

За какви животни се грижел пастирът? Какво включвала работата му? И какво научаваме от тези трудолюбиви мъже?

Овце и кози

Пастирите в древния Израил се грижели за различни животни, сред които била каракулската овца, която имала дълга тлъста опашка и гъста вълна. Мъжките от тази порода имали рога, а женските — не. Тези кротки животни били лесни за водене и напълно беззащитни в неподходяща среда и пред хищници.

Пастирите се грижели и за кози. Те били предимно черни или кафяви на цвят. Дългите им клепнали уши често се разранявали от тръните и бодливите храсти, когато те се катерели по скалисти хълмове и пасели сред шубраците.

Пастирът имал трудната задача да научи овцете и козите да се подчиняват на заповедите му. Въпреки това добрият пастир бил търпелив и полагал нежни грижи за поверените му животни, като дори им давал имена, на които те откликвали. (Йоан 10:14, 16)

Работата на пастира през годината

През пролетта пастирът всеки ден извеждал стадото от кошарата близо до дома си и го водел на свежи, тучни пасища край близките села. През този сезон се раждали агънца и яренца, които увеличавали големината на стадото. Освен това работници стрижели зимната вълна на овцете, което било повод за празник!

Обикновено един селянин притежавал само няколко овце. Затова наемал пастир, който добавял малкото стадо към друго. Наемните пастири имали репутацията, че проявяват по–малко загриженост към животните на другите, отколкото към своите собствени. (Йоан 10:12, 13)

След като нивите край селото били ожънати, пастирът пускал овцете да пасат новите стръкове и зърното, останало на стърнището. Когато лятната горещина се засилвала, той премествал стадата на по–високи пасища, където било по–хладно. Дни наред работел и спял навън. През деня оставял стадото да пасе по хълмисти, зелени ливади, а през нощта пазел откритата кошара. Понякога пастирът подслонявал стадото си в пещера, където то било защитено от чакали и хиени. Когато се случвало воят на някоя хиена да уплаши овцете в тъмнината на нощта, нежният му глас ги успокоявал.

Всяка вечер пастирът броял овцете и проверявал дали са здрави. На сутринта викал стадото и то го следвало до пасището. (Йоан 10:3, 4) По обед пастирът водел животните до студени извори, където да пият вода. Когато изворите пресъхвали, той ги завеждал край някой кладенец и вадел вода за тях.

В края на сухия сезон пастирът премествал стадото в крайбрежните равнини и долини. Когато започвали да валят студените дъждове, той връщал стадото у дома, за да презимува на закрито. В противен случай животните можели да загинат в проливните дъждове, бурите и снега. От ноември до настъпването на пролетта пастирът не извеждал стадото навън.

Подготвен за работа

Дрехите на пастира били обикновени, но здрави. За да се защити от дъжда и студа през нощта, той може да е носел горна дреха от овча кожа с обърната навътре козина. Най–отдолу имал дълга риза. Сандали предпазвали краката му от острите камъни и тръните. А главата си той увивал с парче вълнен плат.

Обикновено пастирът носел със себе си следните неща: кожена торба с храна, като например хляб, маслини, сушени плодове и сирене (1), дълга около 1 метър тояга с удебелен край с шипове, която му служела за самоотбрана (2), нож (3), кривак, на който се подпирал, докато вървял или се изкачвал по хълмовете (4), мях за вода (5), сгъваемо кожено ведро за изваждане на вода от дълбоки кладенци (6), прашка, с която мятал камъни близо до заблудили се овце или кози, за да ги подплаши да се върнат в стадото, или за да прогони дебнещи хищни животни (7), тръстикова свирка, с която свирел за своя наслада и за да успокои стадото (8).

В замяна на грижите на пастира животните осигурявали важни продукти като мляко и месо. Тяхната кожа и вълна били използвани като разменно средство, както и за изработването на дрехи и мехове. Козята вълна била изпридана на тъкани, и както овцете, така и козите били принасяни в жертва.

Пример за подражание

Добрите пастири били трудолюбиви, достойни за доверие и смели. Те дори рискували живота си, за да защитят стадото. (1 Царе 17:34–36)

Не е учудващо тогава, че Исус и неговите ученици посочили пастира като пример, на който християнските надзорници да подражават. (Йоан 21:15–17; Деяния 20:28) Подобно на добрите пастири в библейски времена надзорниците в сбора днес полагат усилия ‘да пасат Божието стадо, което им е поверено, не по принуда, а охотно, нито от любов към нечестна печалба, а с желание’. (1 Петър 5:2)